Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.10.2008 19:44 - Природни забележителности и тръни
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2899 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 09.10.2008 19:52


Преди малко бях на ей това място:
image

Това е една човешко-природна /то и човека е природа до голяма степен, ама ... не винаги!/ забележителност, която не беше цел на разходката ми днес, но аз като типичен Стрелец, по някое време я направих. А, тя, разходката, не беше проста разходка, а беше ходене-тичане-ходене-тичанепонанадолното-ходене-почивка-ходене. Безкрайно се изненадах от себе си, че мога да тичам и то цели 10-тина минутки някъде.

А защо не си правя разходки всеки ден, не мога да разбера и не мога да разбера. Толкова обичам да се свра сред природата .... предполагам, че детето ми е виновно и липсата на компания, ама ... понякога просто ме мързи да правя това, което обичам, а това е много лошо. Трябва да се коригирам, докато не ми е закърняло съвсем ... обичането на разни неща :)

Също така обичам да плача сред природата. Понякога казвам, че плача от радост, понякога – от мъка, но напоследък му казвам „рев за ... всичко”. Толкова много неща по света има, за които да се наревеш от сърце, че повече няма накъде. Вече изобщо не търся конкретна причина – рева си и толкоз.

Съжалявам, че днес нямах фотоапарат /горната снимка е от една друга разходка и е малко кофти, щото имаше някакъв проблем с блендата/, та поне да поснимам докато рева. Имаше много интересен участък с изгоряла ливада с малко дръвчета, върху която се зеленееше нова трева. Имаше и един страхотен залез. За планината няма да говорим.

Изобщо си мисля, че човек е психически толкова по-здрав, колкото е по-близо до природата. Или ако не е точно така, то аз просто не искам да имам нищо общо с психически здравите хора, които не искат да имат нищо общо с природата.

Ето, днес се скъсах от работа в офиса, мислех си и за някои лични проблеми, които имам и после си мислех, че ако се бях свряла веднага вкъщи, щях най-вероятно кротко да се депресирам или да звъня на някой приятел, за да му рева на рамото. Е, не съм точно от тези, които реват на рамената на хората ... често, но най-малкото нямаше да се чувствам особено комфортно. Обаче там горе си бях у дома. Едва се въздържах да не си събуя обувките, за да походя боса. Винаги се чувствам много повече у дома на някоя поляна, отколкото на някои лъскави плочки. Нямам нищо против апартаментите, де, но те са по-скоро временни места за живеене, докато природата е ... вечна.

И ако не съм го споменавала скоро, да си кажа пак пред всички – аз съм едно селско дете, което иска да живее на село. Големите градове, с големите и интелигентни хора там не ми понасят. Надявам се, те да се чувстват добре в ърбън условията, разбира се, и им желая прекрасен ърбън живот, но аз винаги ще предпочитам да съм бак-то-дъ-нейчъ. Отгоре на всичко и сега съм си близо до природата, но виждам начини и за още по-голямо сближаване. Дали това не е моя път? Обратно там, от където започнах да се осъзнавам. Обратно там, където започнах да съзерцавам живота.

Макар че, като казвам съзерцание, пак се сещам, че не съм и чак толкова съзерцателен тип – по-скоро съм хиперактивен тип, който трябва да има непрекъснато нещо, което да прави, защото иначе или скучае, или мисли твърде много за глупости ... или пише глупости като сега :)

И за да се спра с известни усилия на волята тук, ще покажа още няколко снимчици от онова място, от онази разходка.

Това е един трън:

image

Това е друг трън:

image

Това е трън с пчела:

image

Я, още един трън:

image

Тук вече, за разнообразие на тръните един ... шипков храст. Е, то и той е малко трънлив, но какво съм виновна аз, че има само трънливи растения по ония ливади, ако не броим тревата, а на тревата какво да и снимам?

image

И накрая едно дърво, което може изобщо да не е било трънливо, но сега не можем да разберем това, защото е изсъхнало:

image

Въх, тази снимка май най-хубава стана! Снимах и боклуците в гората, но ще ги оставя за друг пост, ако пак ми дойде вдъхновение да плюя срещу цивилизацията и раните, които нанася тя върху любимата ми природа.







Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - гледам ,гледам
10.10.2008 08:18
забравила си да сложиш и моя снимка,че нали съм и аз бодил.
и като каза за кроткото депресиране..нещо хич не го умея напоследък,баш си имам нужда да плача на едно определено рамо,ама то взе че запраши за Браселс,при любовта си и аз ся кво...
даже по природата не мога да ходя да рева,ами рева у дома.
Котките ме гледат и се чудят,на тая наща пък кво й стана...
Прегръщам.
цитирай
2. sunflower - днес пък няма да рева
10.10.2008 09:14
все ще намеря някой, с който да се посмея :)
Усмихвам ти се :)))
цитирай
3. shaffi - слънчев
11.10.2008 09:24
ден ти пожелавам!
цитирай
4. sunflower - Благодаря!
12.10.2008 08:13
Слънчево е напоследък :)))
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598303
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031