Постинг
24.09.2008 22:52 -
Пу, да не ми е уроки!
Сега ще пиша, защото ме е срам, но няма да кажа защо ме е срам. Ще пиша и защото ми се пише, а това, че няма повод и причина са подробности.
Животът напоследък е толкова прекрасен, че чак не е за писане. Животът е за живеене и трябва да се чете и да се пише само, когато не се живее. Е, аз в този момент не живея особено, а дремя пред компа/телевизора и по-добре да пиша май, отколкото .... Телевизия почти бях спряла да гледам през последните години и особено лятото, ама тези дни хвърлих по едно око на всички реалити измишльотини. Вместо да ставам разногледа и да замествам истински живот с виртуално-нереален обаче, по-добре да се концентрирам на монитора или на някоя книжка. Началото на едно реалити шоу е достатъчо да се изгледа, по-нататък филма е ясен.
Иначе, аз и четенето го бях заотказвала, ама днес си взех три книги от библиотеката, нищо, че „Сексът и градът” ме чака от няколко седмици. И трите книжки, разбира се, могат само така да си останат разквартирувани и непрочетени, а може да се окаже, че през уикенда няма да има какво да правя и да ги мина всичките.
Някога си представях, че в напреднала възраст ще изчета всички книги, които напрегнатия живот на млада и средна възраст не ми е дал възможност да прочета, но сега нещо започват да ме гризат съмнения. Започвам да си мисля, че има и по-приятни неща за правене от четенето.
Ще си остана вечен и верен фен на книгите, но дали не е по-добре да опитам още малко контакт с живи хора?
Стига да ми се намират живи хора, разбира се, защото и тези станаха голям кът напоследък.
Виж, вампири е пълно. И ще ми разправят те на мен, че приказките били измислени. Изобщо не са измислени, ами само се случват на едни други нива на реалността.
А като казах вампири .... да се похваля, че по някаква причина са започнали да ме избягват напоследък. Или е по-точно да кажа: някак аз съм започнала да ги избягвам.
Голяма глупост е човек да си мисли, че разни неща му се появяват в живота от небитието ни в клин, ни в ръкав. Нищо не се появява от небитието случайно – всичко ние сами си го викаме.
На мен като ми се случи нещо на пръв поглед непредвидено в последните години мога да кажа точно кога, по какъв повод, съм си пожелала точно това да ми се случи.
Тая проклета огледалност на Вселената действа безотказно. Откога се каня да спра да си пожелавам каквото и да било, ама ... пусто Его .... мирно не стои.
Е, поне знам кое от къде ми е дошло и ако ще трябва да бия нечия глава в стената, знам, че трябва да е моята.
Обаче тази година не мога да се оплача. Дали Господ нещо се е смилил, дали нумерологично годината е подходяща, или просто съм усвоила някои трикове по пожелаването на разни неща ... не знам, но .... засега всичко е спокойно и даже доста приятно. Изпуснах да отбележа някак есенното равноденствие, но затова пък сега ще чакам зимното слънцестоене в 14:03 ч. на рождения ми ден и ще отправя няколко благодарствени молитви .... така да се каже.
Определено ще трябва да отбележа по някакъв специален начин рождения си ден този декември. Сега не знам какъв, но след като имам намерението, ще намеря начина.
А на първо време, ще трябва да избутам някак октомври и ноември. Обещаха ми, че октомври ще е май и не се притеснявам особено за него, но виж, ноември, винаги ме е притеснявал. Ще трябва да намеря някакви средства за борба с ноемврийската депресия и даже още сега се сещам кои ще са най-ефективни ....
Иначе се чувствам малко разглезена напоследък ....и разглезената принцеса най-добре да спре да дрънка глупости сега и да си легне, та да не вземе най-неочаквано да влезе в уроки ... пу, пу!
Животът напоследък е толкова прекрасен, че чак не е за писане. Животът е за живеене и трябва да се чете и да се пише само, когато не се живее. Е, аз в този момент не живея особено, а дремя пред компа/телевизора и по-добре да пиша май, отколкото .... Телевизия почти бях спряла да гледам през последните години и особено лятото, ама тези дни хвърлих по едно око на всички реалити измишльотини. Вместо да ставам разногледа и да замествам истински живот с виртуално-нереален обаче, по-добре да се концентрирам на монитора или на някоя книжка. Началото на едно реалити шоу е достатъчо да се изгледа, по-нататък филма е ясен.
Иначе, аз и четенето го бях заотказвала, ама днес си взех три книги от библиотеката, нищо, че „Сексът и градът” ме чака от няколко седмици. И трите книжки, разбира се, могат само така да си останат разквартирувани и непрочетени, а може да се окаже, че през уикенда няма да има какво да правя и да ги мина всичките.
Някога си представях, че в напреднала възраст ще изчета всички книги, които напрегнатия живот на млада и средна възраст не ми е дал възможност да прочета, но сега нещо започват да ме гризат съмнения. Започвам да си мисля, че има и по-приятни неща за правене от четенето.
Ще си остана вечен и верен фен на книгите, но дали не е по-добре да опитам още малко контакт с живи хора?
Стига да ми се намират живи хора, разбира се, защото и тези станаха голям кът напоследък.
Виж, вампири е пълно. И ще ми разправят те на мен, че приказките били измислени. Изобщо не са измислени, ами само се случват на едни други нива на реалността.
А като казах вампири .... да се похваля, че по някаква причина са започнали да ме избягват напоследък. Или е по-точно да кажа: някак аз съм започнала да ги избягвам.
Голяма глупост е човек да си мисли, че разни неща му се появяват в живота от небитието ни в клин, ни в ръкав. Нищо не се появява от небитието случайно – всичко ние сами си го викаме.
На мен като ми се случи нещо на пръв поглед непредвидено в последните години мога да кажа точно кога, по какъв повод, съм си пожелала точно това да ми се случи.
Тая проклета огледалност на Вселената действа безотказно. Откога се каня да спра да си пожелавам каквото и да било, ама ... пусто Его .... мирно не стои.
Е, поне знам кое от къде ми е дошло и ако ще трябва да бия нечия глава в стената, знам, че трябва да е моята.
Обаче тази година не мога да се оплача. Дали Господ нещо се е смилил, дали нумерологично годината е подходяща, или просто съм усвоила някои трикове по пожелаването на разни неща ... не знам, но .... засега всичко е спокойно и даже доста приятно. Изпуснах да отбележа някак есенното равноденствие, но затова пък сега ще чакам зимното слънцестоене в 14:03 ч. на рождения ми ден и ще отправя няколко благодарствени молитви .... така да се каже.
Определено ще трябва да отбележа по някакъв специален начин рождения си ден този декември. Сега не знам какъв, но след като имам намерението, ще намеря начина.
А на първо време, ще трябва да избутам някак октомври и ноември. Обещаха ми, че октомври ще е май и не се притеснявам особено за него, но виж, ноември, винаги ме е притеснявал. Ще трябва да намеря някакви средства за борба с ноемврийската депресия и даже още сега се сещам кои ще са най-ефективни ....
Иначе се чувствам малко разглезена напоследък ....и разглезената принцеса най-добре да спре да дрънка глупости сега и да си легне, та да не вземе най-неочаквано да влезе в уроки ... пу, пу!
иначе истината е което търся .... ама не знам дали я има :)
цитирайсъс сигурност... но е трудна за намиране :-)
цитирайама то ако не е трудно не е интересно :)
цитирайнякак си като че ли е предрождена тая депресия , а сън?
цитирайособено ноември. и съм го мразела далеч още преди да разбера, че има такова нещо като сатурнови дупки и предрождени депресии :)
цитирайса си кофти от където и да го погледнеш!
Дано да са с повече слънце поне :):):):)
цитирайДано да са с повече слънце поне :):):):)
Последният месец преди рождения ден винаги е свързан със спад на жизнените сили, със спонтанно правене на равносметки - дори и да не го осъзнаваме...
Както привършването на някакъв цикъл във Вселената си има особености, така и привършването на старата и началото на новата година в нашата Микровселена на може да мине току-така. Дали трябва да го възприемаме точно като "депресия"? :)
Слънце и усмивки! :)
цитирайКакто привършването на някакъв цикъл във Вселената си има особености, така и привършването на старата и началото на новата година в нашата Микровселена на може да мине току-така. Дали трябва да го възприемаме точно като "депресия"? :)
Слънце и усмивки! :)
@roksolana, не трябва да го възприемаме точно като депресия. права си. просто равносметки, вглеждане в себе си и подготовка за ново раждане :)))
цитирайУтроба - мъка напуснала
Ражда се любов – копнеж
Ноември ли, декември ли
Обичай! Пу, да не ти е уроки!
цитирайРажда се любов – копнеж
Ноември ли, декември ли
Обичай! Пу, да не ти е уроки!
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
