Първо число. Обичам първите числа, въпреки че не съм състезателен тип и никога не съм искала аз самата да бъда първа. Винаги съм си мислила повече за разочарованието на втория и предпочитам аз да съм втора, трета, десета, само и само мир да е и да няма страдалчески физиономии.
Като за днешното първо число ще се опитам негативната ... или по-точно неспокойната енергия от вчера да я обърна в нещо полезно, вместо да се тюхкам. И знам, че ще успея през първата част от деня, но тъй като сега е тази първа част от деня, изобщо няма да мисля за втората. „Този, който живее в миналото е мъртъв, този, който живее в бъдещето още не се е родил, този, който живее днес е истински жив.”
Тя, и приятелката ми каза вчера, че ако спра да съм неспокойна ще заприличам на .... пача, да речем ... и не, че тя точно това каза, ама няма значение ...
Излиза обаче, че жизнеността си има висока цена. Цената е букет от пъстоцветни мисли и желания, които колкото и да искаш да ги смачкаш и да ги хвърлиш на боклука в най-лекия вариант или взривиш с тротил в по-тежкия, те пак избуяват и избуяват и няма отърване. Всичко живо било трева? Ами, да, трева и цветя, само дето не се пушат.
Или трябва да измисля начин да си пуша мислите и да се самозамайвам от тях така, че да избутвам по-леко дните. Ама това ще заприлича на главозамайване, от което може да си падна лошо на д-то, та по-добре да не продължавам мислите в тази насока.
Тази сутрин вече употребих веднъж думата лудница.
Всъщност трябва да си върна дзен състоянието. Но някакъв нов вид дзен трябва да измисля, в който съзнанието не е в покой, а е в постоянна бойна готовност. Или точно това си е дзена, ама аз днес трябва пак го преоткривам.
Мисля си, че в този свят има малко истински неща и дзена е едно от тях. Или дао.
***
Небето и Земята не притежават хуманност.
Те се отнасят към всички неща
като към жертвено куче,
направено от слама.
Мъдрецът не притежава хуманност.
Той се отнася към всички хора
като към жертвено куче,
направено от слама.
Пространството между Небето и Земята
не е ли като
в ковашки мех и флейта?
Пусто и неизкривено –
колко е по-голям тласъкът,
толкова е по-силен дъха.
Който много говори,
стига до задънка.
По-добре е да има мяра.
Та, като стана дума за многоговоренето, я да млъквам и да се захващам за работа.
пък то цена винаги си има. и за първия и за втория, нали?
разбирам какво ми казваш обаче. аз съм само малко по-дипломатична и прикрита, може би, затова понякога ми се разминава наказанието, ... само чувството за вина малко по-трудно ме напуска :))))
иначе всичко си има цена, да! :)
Моето е 4, малки трудности
Като те гледам 5 си, защото 3 е числото на победата. Не си такъв човек.
