Една къща без жена не е дом. В нея няма светлина. Няма топлина, няма нежност, няма дух, няма живот. Мъжките енергии са остри, груби и прегръдки …. няма. Няма мекота.
Една къща без мъж, също не е съвсем дом, но … по друг начин.
Мъжките и женските енергии в един човек също трябва да са в хармония. Мъжа не трябва да подтиска и забравя женското у себе си, а жената – мъжкото.
Аз по-скоро имам друг проблем. Понякога се правя твърде много на мъж. Трябва да престана да издигам мъжкото на пиадестал и трябва да преоткия женствеността си. Жена съм, в края на краищата. :)
Трябва да се науча отново да слушам хората около себе си. Често съм твърде вглъбена да слушам вътрешния си глас и отношенията ми с хората куцат.
Разбира се, винаги трябва да слушаме и вътрешния си глас, но трябва да усвоим урока на Еклесиаст:
„Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да изкорениш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир.”
Време ми е да започна да наблюдавам отново другите и да живея с тях.
Време ми е да се науча кога за какво е време … въпреки, че инстинктивно може би винаги съм знаела. Казват, че мисленето трябва да изпреварва действията, но аз не мисля така. По-скоро мисленето трябва да следва инстинктивните действия. Разума никога не е можел да прецени напълно трезво нещата, защото той действа само на материалния план, а тази Вселена има много пластове и душите ни имат достъп до някои от тях, до които ума няма. Умът може после като верен слуга да се опита да разбере действията на душата. Понякога му трябват месеци, а понякога години, за да го направи.
В същото време, умът трябва да се използва като страж, защото душата може да бъде въвлечена и в тъмни водовъртежи на подсъзнанието, от които може никога да не излезе. Затова, вероятно има време за следване на душата и време за следване на ума. Никое от двете неща не бива да бъде подценявано, но и никое от двете неща не бива да бъде оставяно да действа без другото. Може би в жонглирането с тях е изкуството на живота. Както с мъжкото и женското. В картите Таро има един малък аркан с такава картинка. Двойка пентакли:
Ще продължа разсъжденията си в сряда, че сега заминавам на една бърза командировка.
Весел ден на всички! :)
