Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2008 15:04 - Пясък
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 800 Коментари: 2 Гласове:
0



На брега вълните се изсипват на пясък, после пясъка се втечнява и плувам върху него безмислена, безчувствена и бездиханна. Сливам се с морето и е нощ, в която трябва да запаля светлика на съзнанието си, защото от моя живот зависи друг ... е, поне до голяма степен. Стъпвам на краката си и се втурвам във игра с децата забравила миналото си и миналото на миналото, с изключение на първият допир с тази вода и пръските смях от тогава.

За съжаление детските мигове като възрастен са кратки, колкото детските мигове в живота изобщо ... и започва едно дълго ходене по мъките на човека, у когото се е появил Аз-а.

Поне е спокойно ... сравнително. Почивка за сетивата, душата и разума. Само няколко интелектуални дъвки, колкото да не се забравя напълно коя съм. Не, че не ми се иска, но пък в крайна сметка, все едно имам нещо друго освен себе си.

Чудя се да включвам ли вече на режим „ежедневие” или да оставя съзнанието си да плува още малко на воля ...

Усещам ясно празнотата, но за разлика от друг път няма да се наемам да я запълвам с нещо. Част от нас винаги е тъмна и сякаш празна и не съм сигурна дали изпълването не става само в момента на смъртта.

Нещо ни кара да се чувстваме ... изпълнени и в някои мигове приживе. Интересно защо ли е така? Дали е подготовка ... за после, за да не се разпаднем от  ... пълнота  или е просто тригер за пътя напред? Или и двете?

А понякога ме е страх от спокойствието, защото предхожда бури .... да не говорим, че не знам доколко е истинско. Ума ни играе често игрички ... или беше Егото ... или е все едно ...

Загубила съм част от жизнеността си и съм спечелила част жизненост, ... живот. Защото ако съзнанието не е живот, не знам какво е. Защо само разширяването е толкова болезнено ....

Но няма да говорим за болки сега, всеки го боли за нещо и да си ревем един друг на раменете до свършека на света не е много добра идея поне според мойта ценностна система.

Леви, десни, леви, десни и ... човек пак се учи да ходи на новото стъпало, на което е поставил живота си ... или живота го е поставил, въпроса за това, чия е волята е спорен, въпреки че аз имам доста твърдо мнение.

А, между другото, човек се учи пак и да говори. Също както, когато е много пиян. Така се шегуват колегите – „мани, мани .... снощи до там го докарахме, че се учихме пак да ходим и ... да говорим”. :)

А замислях едно дълго неговорене ... Къде ти, ако се лиша и от писането, вече не знам за какво ще мога да се хвана. Режим „ежедневие” върши донякъде работа, но .... има заложено още нещо в програмата и все някога трябва да го открия. Или процеса на търсене е смисъла ... сякаш нещо има край ....

Започвам да мисля/пиша на откъси. Това е по-първично и по-истинско .... стремежа да държиш все един курс на съзнанието вероятно е твърде изкуствен ... цивилизован е, но е праволинеен и ограничен ...

Да го оставиш да плува на воля е друго нещо ... в комбина с морето ... играе ту наляво, ту надясно, скача или пък се гмурка надълбоко (безбожниците плували само по повърхността), също така строи дворци от пяна и водорасли и в тях извират фонтани от пясък. Обича да вижда обратната страна на нещата. Сигурно затова е с много очи .... ще ми се да имах и много ръце и да протегна едната ....

 




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. roksolana - ...
13.07.2008 17:42
Остави го да плува на воля :)
цитирай
2. sunflower - оставям
14.07.2008 08:12
:)
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598878
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031