Прочетен: 1273 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 05.07.2008 08:28
Намерих си една снимка, около която се каня да напиша цял пост.
Малко като копчето, за което трябва да си зашиеш балтон. Не, че снимката изисква някакви кой знае какви дълги разяснения и коментари. Напротив, тя по-скоро илюстрира един от елементарните фундаментални закони на природата. Едно от нещата, около които се върти света ... да не кажа „нещото”.
Просто имам малко свободно време, докато малката се наспи и ще се опитам да наваксам на блогване, защото въпреки голямото количество постове, които пускам напоследък, не може да се каже, че съм писала много в стил „Лични дневници”.
Е, лятото е време за живот навън по принцип, не е време са висене пред компютъра, но откачалки като мен, дето все им се пише, намират време и за едното, и за другото.
Щях да намирам още повече време, ако мама и тате не се бяха превърнали в обикновени панелени граждани, забравили напълно селския си произход. Умирам от яд, че детето ми вместо да тича на воля из полетата на село, стои затворено в тъпия апартамент и аз трябва да минавам след работа да си я взимам, за да я държа цялата вечер навън, защото никой друг от скъпоценните ми роднини не може да го направи това. На мен ми е приятно от една страна, защото ако не я виждам по няколко дни започва да ми липсва страшно, но от друга си мисля, че е престъпление да държиш едно дете вътре, когато навън е 25 – 30 градуса. Обаче мама има трима внуци в момента и тригодишния е неконтролируем. Е, неконтролируем за нея и сестра ми, защото са ... лабави както се казва тук. Ако е с мен, ще е контролируем и още как. Ами то един мъж на три години ако го оставиш да ти се качва на главата, какво ще го правиш на 30? Или по-точно какво ще го прави жена му на 30?
Като наблюдавам сега как някои майки си гледат синовете, ми става ясно защо голяма част от мъжете, които познавам са такива, каквито са. То, че човек си се ражда с някаква специфична душа, си се ражда, но семейната среда в първите 7, 10, а вероятно и повече години има такова значение, каквото после нищо друго през живота му няма да има. Ама, хайде да не се правя на Юнг ...
Вчера пък, един колега ми се обясни в любов. В кръчмата, пред свидетели и на ... 3, 4 водки. И като му казах да не се занася с мен, а да си признае, че обича всички жени, едва не се обиди. „Обичам те” ми вика, моля ти се! А аз никакви нишани не съм му подавала, никога. Обяснението е просто, всъщност. Как да се изразя само? Иска да ме ... гушка, да го наречем и затова си мисли, че ме обича, когато е пиян. Разбира се, ако не беше алкохола, в тази държава щеше да има много по-малко семейства, отколкото има сега, та не трябва много да се сърдим, когато мъжете ни се обясняват пияни ... стига това да не е система.
Както не трябва да се сърдим, когато мъжете ни говорят за ... гушкане, защото и само говоренето е удоволствие. Тъй като този факт ми е известен отдавна, обичам да се занасям с мъжете около мен на такива теми и затова съм им симпатична. Защото голяма част от жените страдат от грешноразбано чувство за морал и приличие и се правят на свети води ненапити. А, всъщност, кой ли обича светите води ненапити? :)
Хаха ... това беше хубава мисъл. Имах една приятелка света вода ненапита и сега като я гледам лошо ми става ... ама, хайде и да не плюя наранина.
Имам един хитър таен план за деня и съм любопитна да видя дали ще мога да го осъществя. Затова трябва да съм добричка. Защото Господ осъществява хитрите тайни планове само на чистите души – не, тези, които се правят на свети води ненапити, а тези, които си знаят, че са едновременно добри и лоши, светли и тъмни, умни и глупави и не страдат от грешноразбрани вини, а просто се опитват да живеят по най-добрия възможен начин за тях, без да тормозят останалите.
А на мен сякаш някаква жизнена енергия ми се влива отнякъде напоследък. Полу нашега вчера казах, че черпя енергия от младежта около мен, но може да има голяма доза истина в тази идея. А идеята далеч не е нова, от поне 10 години съм преустановила контакти с връстниците си тук, и все се движа в среди на по-млади от мен, без да броим децата. Засега не съм се сбръчкосала, пък за по-нататък ще видим.
Разбира се, причината за появата на жизнената енергия може да си се корени само в мен и да няма нищо общо с околния свят. Може да съм отворила някой клапан, който преди е бил затворен ... изобщо или за някакъв период само.
Ох, от толкова енергия, май започвам да ставам нетърпелива .... /все едно някога съм била търпелива хаха/ ... и се чудя дали да не вдигам малката и да изчезваме ....
И след като говорих достатъчно за деца/мъже/гушкане/грешноразбран морал/жизнени енергии и прочие, ето накрая обещаната снимка:
05.07.2008 08:39
