Прочетен: 1335 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 27.06.2008 22:55
Беше интересна седмица. Изключително интересна. И в реален и във виртуален аспект.
Такива филми, в каквито те вкарва реалността няма да видиш никога на екрана, а в нета .... за него не ми се говори ...
От една страна видях много интересни неща, от друга – осъзнах.
Обичам да се осъзнавам ... от време на време. А най-обичам да виждам как и в най-дълбоката ми заблуда, винаги е имало едно никога незаспиващо око вътре в мен. Не знам кой и как го е сложил там вътре, но съм му безкрайно благодарна.
Опитах се вчера да разкажа на един човек за това .... нещо-като-око вътре в мен и ми се видя трудно. Нарекох го първо „стълбче”, за което се хващам в трудни моменти, после го кръстих „инат”, после мантра: „Ще се оправя, каквото и да стане”, после ... се отказах. Тя, все пак, ме разбра, но не виждам разбирането да и помогне.
Преди си мислех, че да осъзнаваш проблема, значи да решиш проблема. Но, не е точно така. Има проблеми, които са осъзнати и въпреки това си остават нерешени.
Не знам още защо е това. А и като се замисля, ако не осъзнаваш, че имаш проблем, имаш ли го? Какво значение има, ако някой друг си мисли, че ти имаш проблем?
Осъзнаването вероятно е само първата стъпка, както при алкохолиците, но .... съвсем не е последната.
А като знам, че само съм подозирала с години, че имам проблем и чак след това съм го осъзнавала, ... ами че то може да отнеме години и решаването му, след осъзнаването .... Както и да е, те, проблемите, са затова – да се решават, и без друго са солта на живота и какво бихме правили без тях?
Не, че точно в момента се усещам да имам проблем. Нямам. А и кой може да има проблеми на два джина??? :)))
Ох, забравих, че някои пият от мъка, други от радост, а трети от сутринта. :)
Не съм много наясно с това положение, защото точно от мъка никога не съм пила, а от сутринта - също. Пила съм щото съм била нервна и ... помага, но, мъка? Хм ....
Да цитирам Платонов:
„На Чагатаев мъката му беше омръзнала още от детинство, а сега, когато беше станал образован, когато хората и книгите го бяха научили да се бори за щастието на хората, скръбта му се струваше простащина и той реши да изгради в родината си щастлив свят, защото иначе не разбираше какво да прави в живота и защо да живее.”
Не съм прочела още повестта и не знам какъв щастлив свят е успял да изгради в родината си Чагатаев и дали изобщо е успял, но тези думи ми влязоха много надълбоко в душата, защото ... те всъщност винаги са си били там, но не така ясно формулирани.
Тези дни попрочетох малко и от Юнг пак. При него пък ме впечатли следното:
„... индийския афористичен въпрос: „На кого му трябва повече време, за да постигне съвършенството: на човека, който обича Бога, или на онзи, който го мрази?” А отговорът е: „На този, който обича Бога, са му нужни седем прераждания, за да постигне съсвършенство, а на онзи, който мрази Бога, само три, защото, който мрази Бога, ще мисли за него повече от онзи, който го обича.”
Т.е. това съвсем не е мисъл на Юнг, но и неговите ме впечатляват силно.
А що се отнася до мразенето .... нямам много опит в тази област, но определено винаги съм знаела, че ако мразя някой ще мисля много повече за него, отколкото ако не мразя. С риск да чакам още седем прераждания ... не мога да вървя срещу природата си. :)
Съответно, сега се сещам, че в любовта си, понякога може да изглеждам като средновековен инквизитор, но .... това ще да е от лекото разминаване в понятията ... :)
Е, да кажем, че достатъчно спамих за днес ... :)
