Днес трябваше да е хубав ден. Не, че щях да ходя да посрещам слънцето с голо хоро, но поне нощта можеше да не е толкова тегава.

Едва се отлепих от леглото, а после Малкия ме настигна с джипа, и двамата с ужас забелязахме на термометъра на фирмата зловещите 21 градуса. Той каза, че вчера се е поливал с бутилки вода докато е работел, но аз няма как да приложа идеята. Едно, че може да си полея и клавиатурата, друго, че мократа ми фланелка ….

За капак на вдигащите се температури ми дойде един обучаващ и усилията да си държа очите отворени между почивките за кафе и обяда ме смазаха повече и от жегата.

Прибрах се с една единствена идея да спя, да спя и да спя и се мъчих да заспя, да заспя, да заспя, но се вдигнах в 18 часа само леко отпочинала …. Е, може и да съм спала, пък да не съм забелязала.

Минах през кръчмата с идеята този път да пия само една малка бира, защото вчерашните три джина наистина ми дойдоха много. Обаче бях много крива, ама много.

Светът беше прихванал някакви сиво-кафяви краски, въздухът режеше като с бръснарски ножчета, а жегата изпичаше течащата кръв и миризмата на изгоряло се смесваше с тази на заешките изпражнения от съседната къща. Думите прелитаха около мен като стрели и се забиваха по кожата ми, после се превръщаха в малки червейчета, които ме ядяха отвътре и ми отваряха очите за червейчетата на другите, които или ги ядяха като мен или спяха от нещо, за което бих дала едната си ръка да знам какво е, но съм убедена, че собствениците им са намерили решението, ей така, без да знаят. Освен, ако не е алкохол.

Лошият и Лигльото ми правиха компания на мрачните мисли и на моменти бяха на път да ги разсеят, защото единия е много лош и понякога ми действа успокояващо с праволинейния си ръбест характер, а на другия всичко му е купон и е способен да заразява … освен когато откровено не дразни.

С наближаването на залеза нещо взе да ми разминава, хем не правих кой знае какъв автотренинг. Понякога, човек трябва само да стиска зъби и да чака да му мине. И утре може да е крив ден, но вдругиден все ще светне някоя лампичка на хоризонта. …. Освен, ако не е влака.

В такива дни разбирам много добре лудите, алкохолиците и дзен-будистите. Баси колко гаден може да изглежда този свят, що да му стоим нормални  и трезви? Или пък, що да не хванем влака за нирвана и да не ни бърка нищо?

Е, всяко кофти нещо си има край и аз само след няколко минути ще сложа точката на този ден върху възглавницата. :)

Лека нощ на всички! И да сънувате кошмари, за да ви е кеф като се събудите! :)))))