Когато Слънцето докосне хоризонта на запад,

се сещам за всички случени тъжни неща

и за всички неслучени,

... но не плача.

Поглеждам с надежда на изток

и чакам ...

Тази космическа болка си има лечител

и той е Ангела в нас.

Още малко, съвсем малко доверие трябва,

а после е лесно ... казват.

/с изключение на някои вечери, вероятно

и моментите, в които сме под влияние

на Луната/

И все пак,

ако беше толкова просто ...

защо да сме тук - толкова слаби,

толкова глупави

и толкова дълго?

 

 

 

Постингът ти е чудесен.Няма да напиша описателен коментар, тъй като и аз си задавам тези въпроси, непоследвани от отговори.Поздрави за прекрасното парче!:)

Запази ангела, този дето те пази. Пази го и ти!

Беше ме сграбчило нещо за гърлото днес и се опитах да го опиша :)
А Стинг е готин, наистина :)

Не можем да очакваме само той да ни пази :)