От една страна съм голям мързел и обикновено гледам да мина тънко. Измислям всякакви рационализации, за да не се преуморявам във физически или емоционален план.

Рационализацията включва, разбира се, и действия от рода: „е, тази година няма да садя магданоз, а ще си пощипвам от този на комшийката” или „е, няма да се ядосвам на тази тъпачка сега, че не си струва хабенето на нервите ми”.

От друга страна обаче, трябва да имам какво да правя непрекъснато, защото ставам изключително нервна, ако седя без работа. Това, което ще правя обаче трябва да е 70 – 80% задължителна програма, за в службата или вкъщи и поне 20 – 30% свободна програма – за мен си.

От време на време си помечтавам за 100% свободна програма, но .... хем вече не помня какво беше това, хем не мисля, че това ще ме прави по-щастлива.

100% живот за другите пък ми се вижда твърде идеалистично и размиващо личността ми ненавреме.

Вероятно идеалното разпределение на процентите би било 50 на 50, но ..... дано някога друг път.

Понякога леко ме гризе съвестта, че 20-30% свободна програма я крада от виманието, което трябва да обръщам на детето, но .... тя, съвестта е за това, за да гризе. :)

Та си мисля, че човек трябва да намери идеалната комбинация за себе си ... не, за да се чувства щастлив, а.... може би малко по-свободен от ежедневни притеснения, за да може да насочи изключителните си притеснения към някое по-сериозно нещо.

Нещо май си връщам философската форма.

Та, казвах, че съм мързел, но .... тези дни установих, че обикновено не се движа по течението. Попадам в ситуации, които далеч, далеч не са леки и излизам от тях далеч не по най-лесния начин.

Баща ми казваше навремето, че ако се удавя в реката, трябвало да търсят тялото ми не надолу по течението, а нагоре ....

Е, тогава бях голям инат, а сега съм ..... само упорита. Но няма да говоря повече за тежестта на живота, защото не обичам да мрънкам.

Днес всъщност се чувствам мека и добра. Едно изключително ограничено и дребнодушесто същество се опита да ми вдигне кръвното и се размина само с полуусмихната, полуозъбена забележка. Ако бях в друго настроение и бях извадила тежкия арбалет ..... не знам .... Дано обаче да е почувствала, че е персона нон грата за мен  .... макар че се съмнявам, защото сигурно нито знае какво е „нон грата”, нито има сетивата да разбере какво става в главата ми.

Ох, пак се правя на мъж. Трябва да ..... омекна още повече. Понякога си мисля, че трябва да открия жената в себе си. Твърде малко се чувствам жена.

Може и мъжете, които съм имала в живота си да са били причина. А може, да съм си изработила защитна реакция заради нещо и сега защитната ми реакция да е станала моя същност.

Понякога установявам, че има неща, които крия дълбоко вътре у себе си от себе си. И намирам, че ми е по-удобно да се съсредоточавам върху един много по-студен и спокоен образ, от този, който съм в действителност. По-удобно, но дали е по-добре ....

Ще помисля пак по този въпрос след работа. :)

 

 

 

ти постове знам защо се припознавам в теб )))

много.

не са характерни единствено на жените... макар и с по-други окраски, но ... :)))

и мен ме домързява. Казват, че почти всички гениални открития са ичмислени от мързел. Останалото можеше и аз да го напиша, ако се бях сетила. Сродна душа!

Усмивки!

Отдавна не съм се смял така искрено...Благодаря..

ami to s napredvaneto na godinkite myzhkata chast v zhenite se zasilva,kakto i pri myzhete tova stava sys zhenskata im chast.

Може да прозвучи банално, но харесвам хората които се съмняват. Съмнявам се значи търся, а който търси може би ще намери....в случая да речем себе си, което съвсем не е маловажно! Благодаря и... добро настроение!

че твърде много се задълбавате в собствените си изживявания.Вярно,че човек е вселена,но насочете енергията си към самонаблюдение,без преценяване и категории:лошо-добро;работлив-мързелив...просто станете един наблюдател и ограничете емоциите до минимум,за да откриете хиляди скрити удивителни неща в себе си и около вас.

дали ще остане нещо от нас...и ако приемем, че ние сме Вселена..то какъв смисъл има да имс друга Вселена?

това зависи от мъжтите и женските хормони в тялото, но може да се постигне едно бавно плавно преминаване към друго състояние, ако се преследва с упоритост.
Нито инатите уважавам, нито твърде упоритите, носят проблеми. Но упоритост трябва във всичко. Премерена.И без закани.