Мога да си представя, че съм скала,

мога да си представя, че съм река

или пък малко дървено човече,

завързано за стола и обречено.

Мога да си представя, че съм вълшебник –

лежа на пода, гледам облаците с обич,

измислям магични светове и

записвам измислици за поколенията.

Мога да си представя всичко –

зависи от усещането за лекота, усмивки,

песен, лесен, цвят, любов и тъй нататък.

Питам се, защо позволявам егото ми да рисува

и малки, сиви, ограничени скици,

които хвърлят в бездните на депресията?

Та, нали Ума създава Вселената?

 

това е от навика на ума,да рисува със черните краски...Ти казваш,Светът е прекрасен "песен лесен цвят любов и тъй нататък..."
умът ти се вкопчва в познатото и казва,неее,ти лъжеш...
просто му трябва време да свикне..а ние да не забравяме да си повтаряме песен лесен цвят любов...
прегръщам те много!!!!и благодаря!!!!

Затова хората казват, ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Ума създава вселената, а глупостта и посредствеността я унищожават.

стъпка напред, завъртане, леко приклякане и ... прегръщане :))))

а ума ще го тренираме някак :)

така е. :)
но "срещу глупостта и боговете се борят напразно" :))))