„Бий, за да те уважават.”

Тази народна мъдрост ми я цитираха вчера.

Ейййй, побеснях!!!

Луда ставам като се цитират клишета без да се мисли.

Да, много е вярно, че се налага понякога да набиеш някого, за да те уважава. Много е вярно! Но, ти, дето ми го казваш това, даваш ли си сметка за вадещото очите условие за изпълнението на това действие – боя?

Условието е, че трябва да можеш да го набиеш този срещу теб. Т.е. ти трябва да си по-силен. Ако си категория петле, и скочиш на бой на категория слон, най-много да го умориш от смях.

Е, това мразя най-много – боец от категория петле в дисциплини като емоционалния самоконтрол, например или пък да не говорим за някои интелектуални упражнения, да ми скача на бой.

Къде си тръгнал, бе алоууу? Ако ти стига акъл да се сетиш, че трябва да си по-силен от мен в областта, в която искаш да се бием, сещаш ли се и че може пък да нямаш сетивата да усетиш аз колко съм силна.

Да, твърдо съм убедена, че човек не може да усеща тези, които са над него – той няма качествата/сетивата, за да ги усети, докато не ги развие у себе си постепенно. Той може само да знае, че има хора над него и да се стреми да ги достигне, но нищо по-истинско от стремежа той няма, останалото е фантазии.

Затова всъщност е препоръчително да не налиташ много на бой. Може да налиташ само, когато считаш, че нямаш какво да губиш или когато знаеш твърдо, че си по-силен.

/изнизването по терлици от бойното поле пък е нещо, което ме вбесява почти толкова, колкото ме вбесява безсмисленото налитане/

А да знаеш, че си по-силен никак не е толкова лесно – нещата никога не са толкова елементарни, колкото изглеждат. Никой не е чак толкова глупав /или силен! :)/, че да разкрива всичко от себе си. От къде може да знаеш какви скрити козове има, колко му е действително акъла и колко му е емоционалния самоконтрол и търпението?

Воденето на война е изкуство и никога не бъди твърде самоуверен, че го можеш, независимо колко много знаеш, защото ... има и природни таланти, дето книжки не са им нужни. :)

Напоследък ми се налага да водя войни на няколко фронта и това щеше да е голяма трагедия за детето на цветята, което си представях, че съм доскоро.

Но, не, оказа се, че не съм хипи, не съм дете на цветята и любовта. Воин съм и то ... сравнително добър като изобщо не броим овчата тълпа - нея мога да я кося като първата трева напролет, затова и отдавна не се занимавам и се дразня, когато истински бойци се занимават с нея.

Ако си боец, ела да си премериш силите с истински боец! :)))))))

 

когато се биеш с някого можеш да го разбереш

затова пък човек не трябва да се страхува да влезе в бой и дори да загуби - не е срамно да загубиш, даже е задължително да си подготвен да загубиш :)))
да не говорим, че понякога като губиш печелиш и т.н., ама да не философствам толкоз наранина :)

с тихата дипломация..? :))

ама с други средства.
всичко тук е война, защото живеем в дуален свят. :)

имат различни измерения и проявления в различните години на живота ни.

А не рядко зависят и от "противника" :)

В любота и във войната
ако не уважаваш прстивника си отрепка

krassko, много е вярно това - трябва да си уважаваме противниците ... още повече, че те могат да са ни много по-полезни от съюзниците :)

се сещам за един лаф:
"дръж приятелите близо до себе си,а враговете още
по-близо.."
друг въпрос е,кога от добър приятел става качествен предател и враг,и кога в един бой двама са равностойни...
военна тактика за съжаление е класическа дисциплина,и "битките"днес се водят повече с мръснишка тактика или открито незачитане...
ама не се даваме ...

Ей, че страшна си :)))) Ще се успокоя с motorhead.

/а групата е велика/

уви, мръснишките тактики и откритото незачитане са широко разпространени ... нашият избор е да отговорим както можем или да не влизаме в такъв бой, предполагам :)

не съм страшна, ако с мен се държат културно, но иначе ... :))))

Леми е готин :)

Битка с вятърни мелници, харесва ли ти!