Има нещо, което съм си забила със златни пирони в главата и се старая никога да не забравям. Хората, които общуват с мен, най-често не виждат мен самата, а виждат само нещата, които са им познати и особено недостатъците, които имат те самите и които ги разяждат подсъзнателно отвътре. Колкото по-голям недостатък имат те самите, толкова по-огромен им се вижда изразен /а всъщност отразен/ у мен. И наистина не говоря за неща, които се случват на съзнателно ниво. На съзнателно ниво същият този недостатък може да бъде представен пред мен за най-голямото качество на света ..... защото така им казва разума. Сърцето обаче, най-вероятно им казва друго, което отива директно в подсъзнанието и подсъзнанието го разпознава  .... в мен. 

Така че, човек трябва много да внимава какво впечатление му правят другите, за да може да си направи съответните изводи за себе си. Затова, ако някой се чувства напълно комфортно ..... /е, напълно е силно казано, защото има тъпаци, които няма как да не те нервират с някои свои действия, но нека нервирането да е заради действия, а не заради имагинерни черти на характера/ ... с хората наоколо, това би трябвало да означава, че този човек е в мир със себе си и няма твърде много скрити подводни камъни в подсъзнанието му.

Човекът пък, който е в мир със себе си, би трябвало да вижда много повече истини за другия, защото подсъзнанието не му играе номера, за да вижда отразени само собствените му недостатъци. Затова аз бих искала да комуникирам с такъв човек, защото само такъв човек ще ме разбира толкова истински, колкото е възможно. И не се плаша да съм ....”разбрана”, защото не съм нещо статично, което не се променя никога. Няма опасност да „разбереш” водата в реката. Можеш да разбереш някои неща само за водата в чашата .... дето ще хване тиня по някое време. :)

А хората, които не виждат колко много обич има в този свят, ме плашат. Защото това може да означава само, че любовта в техните сърца не е достатъчна .... или е просто егоистична и свита на мъничко геврече.

Ще видиш любовта в света само когато се отвориш напълно .... и започнеш да раздаваш своята любов. Който сее омраза, жъне омраза, който сее любов, жъне любов. Най-малкото, защото засяването на любовта е такъв акт на любов, който дава повече на теб самия, отколкото ... на почвата .... тъй да се каже ..... и даже не се интересуваш много какво ще се роди .... :)

 

Защо модераторите толкова ти харесват тъпотиите?

Може би защото не са точно "тъпотии". Наричат се "разсъждения". Опитай и ти. Ако много боли - откажи се.

но да не забравяме, че от един момент нататък любовта не може да остане на абстрактно ниво. А и да добавя, че след определен период ... ако не се роди нещо, просто любовта се опитва да поникне някъде другаде (т.е. има "интерес' какво ще роди)

много ми хареса! "Да се отвориш напълно" - за това трябва да си много смел:)
евала

ако виждаш по-горе "тъпотии", защо не се замислиш какъв си ти ... по логиката на това, което би трябвало да си прочел ... думичката я има и в заглавието даже :)

така е ... ако не се роди нищо, човек отива да пробва друга почва :)))

Хей, не с връзвай на негативите на хората, или може би ти си толкова над нещата, че се опитваш да им отвориш съзнанието, кофти само ако там няма никой:).
Те тези неща не се научават, или ги имаш в себе си или не.
Ех как им завиждам на такива малко искащи,хаха
Успех ти пожелавам и се радвам, че има все още такива хора като теб:)
take care

не се връзвам, не се притеснявай. съвсем хладнокръвно изказване си направих, защото така ми беше кеф в момента, понякога наистина предпочитам да не отговарям изобщо. :)

но, действително, човек или го има в себе си, или не. затова не се опитвам по принцип да давам акъл, но ... понякога се изпускам :))))

огледалце от стената
коя е най-красива на земята...
равноденствени прозрачности си ловила.
прегръдкиии...слънчо-гледски!!!!!

Ами образа на Снежанка се е появил в огледалото в момента, в който мащехата сама е започнала подсъзнателно да усеща (или подозира само), че тя е по-красива от нея :))))) и огледалото е отразило само нейните мисли :)))))

Верни неща, според мен. Поздрави.

мисля че си права!

а знаеш че и вселената така прави...
а което е горе ,то е долу,и каквото долу-такова и горе..тра-ла-ла...
получава се,нали...
мисълта е мускула на вселената,тя движи...

Aurora, уж знам, ама понякога забравям.
Оказва се, че най-простите неща, човек най-трудно разбира и запаметява. Приказката за Снежанка я знаем от деца, за пръв път като тийнеджърка ми мина мисълта, че ако аз се усмихвам на света и той ще ми се усмихне обратно, а сега 20 години по-късно преоткривам същата стара истина, разкрита ни и от херметиците. :)

Трябва да напрупам още мисли-мускули май :))))

не става с трупане,а с правилно използване прилагане на подходящите мускули...ъхъм...

има много умни хора, които са ... много глупави :))))

Има някои неща, които много ми харесаха!Истини.Мисля,че любовта е нещо много по-просто,от това което описваме.Не е нужно да задълбаваме,трябва да я изживяваме,без да му мислим много.От много мислене глава боли.Многото размисли по-скоро убиват любовта, от колкото да я развихрят