Има дни, в които едвам се влача. Краката ми са като потънали в кал и на всяка крачка ми се ще да заплача. Тогава мълча. Пазя силите си за пътя.
А има дни, в които съм лека. Тогава пристъпям на пръсти и пея. Вътрешно пея, защото на глас е опасно. Тогава е ясно. Във веселият ми танц пеперуден всеки иска да се включи и да е ..... буден.
Нека изглеждам повърхностна, крехка и мека! Нека съм глупава, нека да стигна опасно далеко! Нека да падна, ако е нужно!
Въпросът е, да съм и едното, и другото. Да съм всичко, което мога. Да вървя напред и нагоре, напред и нагоре .... докъдето ... доколкото ...
Има хора дълбоки и хора плоски, казва Мережковски*. Аз искам да съм и дълбока, и плоска.
Само едното е скучно. Цял живот потънал? Ужас! А цял живот плосък? Брррррр .....
Играя си с думички. Интерпретирам. Започвам, не свършвам. Тълкувам. Смисъл намирам. Крия. Показвам. Лаская. Наказвам. Играя си с огъня. Бъркам. Поправям. Забравям.
По-добре с думички, отколкото с хора, дори да са плоски.
По-добре да съм аз, отколкото нечии чужди идеи да вложа.
По-добре алтруиста у мен, а не егоиста.
По-добре с теб, но и със мен си съм смела. На път съм поела .... крачка, след крачка. Има дни, в които едвам се влача ....
* В статията си “Болшевизмът и човечеството” Мережковски пише за противопоставянето между дълбоките и плоските и казва, че „плоските водят борба срещу дълбоките, за да ги изтребят или да ги направят подобни на себе си”
Лекотата да бъдеш.
