Постинг
28.02.2008 21:35 -
Розата
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1886 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 28.02.2008 22:23
Прочетен: 1886 Коментари: 8 Гласове:
0
Последна промяна: 28.02.2008 22:23
В участъците от пътя,
които са най-трудни,
стъпките ми оставят
дълбоки следи.
Ни жеги,
ни лед,
ни урагани
някога изобщо
ще ги заличат.
А там, където
кръвта ми потича
и сядам
да превържа рана
и да си почина,
не цветя,
а дървета
вечнозелени
поникват.
Ако попаднеш
случайно
на следите ми
и видиш цветето
с очите си
знай:
там го срещнах –
пространството
и времето се огънаха
и розата на света
бавно
покълна.
Но клипчето нещо не се зарежда?
цитирайхич и не се опитах да го пусна, хем видях, че Embedding disabled by request, но си мислех, че като му има URL-то ще тръгне. сега ще знам.
а стихчето е дървено, ама карай :))))
цитирайа стихчето е дървено, ама карай :))))
Е, щом е дървено, значи е за мен!:)
цитирай(това, за да се избегне дървеното ;)
Но смисълът, който носи...
цитирайНо смисълът, който носи...
но сигурно става и за малки дървени човечета :))))
цитирайда бе, аз все търся някакъв смисъл и все го набутвам тук-там в думите си, но това не пречи да изглеждам повърхностна на много хора :))))
/не се оплаквам, смея си се / :)
цитирай/не се оплаквам, смея си се / :)
Смисълът си го носиш, но понякога добре го скриваш ;)
Сигурна съм, че не ти пука :)
цитирайСигурна съм, че не ти пука :)
крия, показвам .... и така до края на света, както се пееше в онази песен за километъра :)))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186