Прочетен: 1596 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 26.01.2008 10:01
Вися си надолу с главата от дървото. Вързани са ми и ръцете, и краката и преди известно време много роптаех заради това.
Голяма мъка беше.
Опитах се да се боря и разбира се, се оплетох още повече и главата ме заболя от притока на кръв.
После се отказах.
Не, че ми дойде акъл, а просто нямаше какво друго да направя. Обаче се оказа, че точно това е трябвало да направя – да се откажа.
Да не би за пръв път да получавам това, което най-много съм искала, след като вече съм се отказала от него?
Не казвам, че в момента съм получила това, което искам. Не съм. Но още не мога да се сетя как точно да се откажа от него, та да го получа най-накрая. Защото, то теорията едно, ама практиката е съвсем друго.
Един Господ знае какво точно чувство трябва да се зароди в изстрадалата ми душица, за да бъде счетено за истинско отказване ... след което .... сещате се.
Това бил урока на картата „Обесеният” – да се научим да контролираме, чрез отказване; да побеждаваме като се предаваме. Егати урока!
Трябвало да жертваме всичко, за да сме победители, трябвало да се движим напред като стоим на едно място.
„Обесеният” показвал, че най-добрият подход не винаги е най-очевидното решение на проблема.
Ами хубаво, ще чакам, когато най-много ми се иска да действам, ще се жертвам, когато искам да стане по моя начин, ... пък да видим.
Единственият въпрос, който стои в момента е, дали като вися надолу с главата бих могла да ударя едно питие? А като ударя едно, дали няма да има ефекта на две, след като алкохола няма да може да се разходи ефективно по тялото, а ще се задържи най-вероятно в главата?
И това ще видим ... след около половин час! :)
28.01.2008 13:53
не флиртувай с алкохола, момиче, той не те заслужава, повярвай ми, той не е най-добрият ти приятел.
Дори и не се усмихвам.
