Имам периоди от живота си, когато знам точно коя съм.

Имам и периоди, когато се губя.

Но, не се губя в някакъв кофти смисъл и да се терзая от мисълта коя съм точно (не, че няма и такива кратки моменти), а се губя в смисъл, че изобщо, ама изобщо не ми пука коя съм.

Просто съществувам.

Храня се, спя, движа се и извършвам някакви ежедневни действия, след което и измежду което потъвам във въображаеми светове.

Въображаеми светове на автори на книги или филми или учения .... няма значение ... понякога посещавам и моите си собствени въображаеми светове.

Днес, всъщност, се сетих за една много стара моя визия за някакъв живот в някакво бъдеще време на земята, в което големите градове ще са само административни центрове, а хората ще живеят в изолирани къщи из полята и горите на една чиста и зелена планета.

Тогава ще има някакви средстава за придвижване по въздуха и пътуването до работното място ще е за минути. Също така няма да има пари, а всички ще имат всичко и ще работят за удоволствие.

Нещо в тази идея трябва да е дошло от комунизма, нещо малко от „Междузвездни войни” и нещо от „Семейство Мейзга”. Или поне така си мислех по някое време. Сега -  не знам, идеята за чиста и прекрасна зелена Земя, на която цари мир и никой не воюва с никого и никой не убива от алчност или чиста злоба, сигурно е стояла в главите на много хора и ако трябва да съм напълно честна, нещо в мен все още вярва, че тя е осъществима ...  че тя, даже е на път да се осъществи … ако не тук, то поне на някои други места ... пък било то и в собствените ни въображения  ….  :)

 

Този път съм пръв с коментара, защото иначе съм последен и след мен никой не пише повече, незнам защо. Може би изчерпвам темата, може просто човек като прочете и да му става тъпо и да се отказва незнам.

Наистина се пренесох в този вълшебен свят, всъщност той винаги е бил в мен. Още от малък винаги виждам дефектните неща сякаш имам нюх за тях и винаги ми е било грозно от тях и си представях един съвършен свят в който искам да живея. За съжаление когато пораснах позабравих мечтите си, реалността надделява. В такива моменти наистина се питам дали живея живота си или съм присто обвивка в един непознат за мен свят. Свят който не искам да опознавам, усещам студеният му полъх и злобния му смях, надменноста му и лицемерието. Красивите неща са толкова малко напоследък, намирам по нещо от тях в книгите, но така ми се иска те да струят във всички посоки и на където и да се обърнеш да те да те посрещат. Понякога унивам, мисля си: Всичко това е в главата ми има и хубави неща, но защо винаги се напрягам да видя хубавото, а грозното веднага се набива в очите ми. Мисля и анализирам това е моята присъда и моя най-голям недостатък, обичам живота си но понякога изпадам в турболентност, която ме носи надолу в един спираловиден тунел и облаци надвисват над главата ми, но някъде там между тях изгрява и светлината на въображението ми, което никой не може да ми отнеме. Господи колко реално е това което виждам и как добре изглежда, ако имаш очи за да го видиш и сърце за да го почувстваш. Господи дай ми сила да не губя пътя си и аз ще намеря това свято за мен място, когато времето спре и действителноста се дематериализира.

ама мнооого ме зарадва със сем. Мейзга! :-))))
изобщо, откъде ти хрумна за тях? много добре си се сетила :-)))
а, и да не забравя, Весело посрещане на Новата година! :-)

повярвала в Коледните чудеса?!:)...
До като четях се сетих за Словения и Австрия.Там е точна така.Пътуваш и в безкрая на полето - къща.След още 10 минути - пак къща.Без ограда.Зелено,равно,дървета и много цветя.Около магистралата легнали елени.По-нататък се закачат зайци.Чудех се какво правят ловците им и каква дремка дремят циганите...
Да знаеш,че има нещо такова.Не е съвсем измислица.Е,друг е въпроса дали аз и ти ще жимеем в подобна среда?!....
Върна ме към много приятни спомени!:)
Продължавай с мечтите!:)))

ultranick, действителността за сега е такава, каквато я виждаш, но това не пречи (а даже е задължително) да държиш в съзнанието си картината на това, което би искал да бъде. мисля, че в крайна сметка сме тук, за да опитаме да оцелеем в един несъвършен свят и да разберем ... от къде е в главата ни картината на съвършения ... и защо е там? :)))

anothercat, не помня добре всички серии на филмчето, но една къща във формата на гъба ми се е забила много здраво в съзнанието. трябва да се опитам да си го намеряи да го гледам пак :)

mmmmmmmmm, ако не вярвах в чудеса, не знам дали щях да съм жива :))))
а ако тук не можем да живеем в точно такава среда все пак, нищо не ни пречи да мечтаем .... човек къде живее повече, всъщност, в така наречената действителност, или в главата си? :)