Въпреки, че съм скептично настроена към подобен род мероприятия, днес реших да разходя детето до Боровец, за да видим откриването на сезона. Останах прятно изненадана.

Минахме покрай хотел „Рила” и само отбелязахме, че има някакви шатри отпред, но не се заинтересувахме какви са и тъй като програмата не беше започнала, решихме първо да опънем базов лагер в една близка кръчмичка, която държат наши приятели.

Една част от малката ни компания, можеше да остане в кръчмата и да се отдаде на алкохолни забавления, докато друга част се пързаля или наблюдава програмата. Всъщност точно така се разделихме – намерихме шейна пип „седалка” или „тиган” за детето и го оставихме да се оправя само на "Червено знаме", а аз се упътих към шатрите, защото разбрах, че там раздавали безплатно алкохол.

В първата шатра, в която попаднах имаше пунш. Дадоха ми чаша и цената беше да ми дадат и рекламна брошурка на хотел Londge. Оооо, чудесно! Пунша беше разкошен!!! Не бях стояла и 2 минути пред сцената, когато усетих,  че телефона ми звъни и един колега ме пита дали е вкусен чая. Обидено отвърнах, че няма начин да е чай и го накарах да дойде веднага при мен. Той се оказа, че също си е взел пунш, но му се мръщеше, че е бил твърде сладък. От него разбрах, че имало шатра и на Собиески.

Реших, че ми е твърде рано за водка, но не чак толкова рано, че да ме е срам да си взема оше един пунш. Взех си. Този път имаше и кифлички.

Иван и Андрей бяха изключително забавни и ни предупредиха, че малко по-късно ще пеят Албанеца и Пенчев. На тия момчета никога не можеш да им разбереш кое е по сценарий и кое е импровизация. Не знам дали съм виждала по-добри импровизатори в България. :)

Тъй като сцената беше може би на най-слънчевото място в близост до пистите, ако застанеш недалеч от нея на слънце, просто нямаше никакъв начин да ти измръзнат крачетата, та дори и да не си напреднал с алкохола, както бях аз по някое време. Докато чаках „Албанеца и Пенчев”, се разходих да видя как е детето и другата част от компанията, но идеята да пробвам и една Собиески не ме  напускаше, та като се върнах пред сцената, веднага реших да открия въпросната шатра. Е, то никак не беше трудно.

Избрах си „Пъпеш”, и с малко сок Зелена ябълка, трябва да ви кажа, че комбинацията беше убийствена.

Румънеца и Енчев бяха сладки и след като свършиха пак реших, че няма да е срамно да си взема второ питие. То, и без друго запасите ми от срам намаляват с увеличаване на количеството изпит алкохол.

После беше време да се прибираме, но пътя ни минаваше покрай шатрите и ... някак, грехота щеше да е да не си взема още един пунш. Момчето, което го сипваше отбеляза: „Охооо, отдавна не сме се виждали май, а?”

Е, не ми даде сърце да му кажа, че съм му изневерила на пунша с две Собиески.

Детето междувременно потанцува около снежните човеци, правенето на които беше част от програмата, и след като видяхме на един от тях изписано името на бъдещият шампион : „Ц-С”, решихме да отговорим с изписване на имената на нашите любими ... рок групи.

Ами, това беше. Междувременно много народ караше ски с карти на половин цена.

Ех, защо не оставих онова старо гадже да ме научи да карам??!!! :)