Прочетен: 4454 Коментари: 26 Гласове:
Последна промяна: 21.12.2007 09:49
Сънувах един много странен сън, от който си спомням само откъс и чувството .... или по-точно липсата на чувство и тъй като сънуването при мен е събитие, си струва да се отбележи. Всъщност днес би трябвало да говоря за нещо напълно противоположно на това, което сънувах, но аз нали обичам да си оригиналнича, ей сегичка ще подхвана темата с едно перверзно удоволствие ....
И така, сънувах, че една позната, която през последните години виждам изключително рядко, защото работи в чужбина, се е обесила. Аз я видях и в сърцето ми не трепна нищо. Нито се ужасих от противният и външен вид, нито от факта, че е мъртва и то обесена.
Като се събудих се ужасих от себе си, че не съм се ужасила.
Но сега се питам, човек изпитва ли чувства докато сънува? Толкова рядко сънувам, че съм тотална невежа в това отношение. А аз и в предишният сън, в който пък се биех с един човек с маска, пак не изпитвах чувства.
И все пак, помня, че като сънувах страшен сън като дете се плашех истински.
Въпросът, който стои сега е аз ли съм станала безчувствена или сънувам с някаква степен на осъзнатост (знам, че е сън) и затова не изпитвам емоции?
Ако трябва да бъда честна смъртта не предизвиква у мен друго чувство, освен някаква тържественост така или иначе. Отдавна се каня да пиша по тази тема и днес ще е денят:
Смъртта.
Като малка се страхувах от нея. Като млада девойка пак се страхувах. И се страхувах не толкова аз да не умра, а някой мой близък, който е важна част от света ми, да не умре.
Вследствие на този страх, не знам дали сама се сетих или някой ми подсказа, но съм си правила едни упражнения навремето ... а и сега понякога. Представям си, че съответният човек вече е мъртъв. Развивам в съзнанието си този сценарий със всички подробности, които мога да се сетя и всички последствия. Тъй като всичко е в главите ни, мисля че никак не е трудно човек да си представи и да се вживее в нещо такова. Случвало ми се е да плача, докато си го представям.
След това виждам, че живота продължава и аз продължавам ...
Всъщност никога, ама никога не съм имала усещането, че хората умират истински. Никога не съм вярвала, че аз ще умра истински. Когато открих идеята за прераждането всичко си дойде на мястото.
Днес съм дълбоко убедена, че сме временно в тези тела, с цел да напрупаме опит, да увеличим осъзнаването си и да сътворим, каквото можем да сътворим като уникалните същества (искрици от Бога), които сме.
Някой може да реши, че четенето на неподходяща литература ми е промило мозъка, но аз твърдя, че само ми е помогнало да си припомня.
Дълбоко вътре в себе си ЗНАМ че смъртта е само една промяна, трансформация, превръщане на гъсеницата в пеперуда. Дълбоко вътре в себе си знам, че не съм от Земята. (хихи а наскоро четох, че някои души са живяли доста на други планети, преди да дойдат и да започнат да се въплъщават тук, докато имало и местни души, които са се прераждали само на земята). Дълбоко вътре в себе си знам, че имам потенциал да творя и да обичам, който никога няма да го реализирам тук ... тук мога да дам толкова малко на хората около мен. Не може това да е всичко.
Добре, де ... знам, че трябва да направя всичко възможно ...
Хм, като казах потенциал ... сега се замислям дали това не е причината толкова много хора да търсят любовта – защото усещат дълбоко вътре в себе си потенциал и нужда да дават, и дават, и дават .... а няма на кого ....
... дали не е това и причината някои от нас да пишат ....
А даването не освобождава ли място у нас, което да бъде запълнено с нещо ново? Не подпомага ли промяната и еволюцията ни?
Не знам могат ли да разберат мъжете колко е красиво да се „отдадеш”? Някои от тях си мислят, че се възползват от нас, жените, когато им се отдаваме. Горките, те! Никога няма да разберат какво удоволствие е да даваш.
А аз май имам проблеми с приемането, сега като се замислям. То не би ли трябвало да е балансирано даване и приемане? Май по-скоро се смущавам, когато някой ми дава ....... ще трябва да поработя върху това ... е, днес така или иначе ще се наложи да приемам ... поздравления и подаръци :))))))))
Да си жива и здрава, да не ти секва импулса да обичаш, да раздаваш, да говориш и да пишеш... Дано да се научиш и да приемаш... и да се чувстваш добре и от това!
Много настроение, усмивки и цветя ти пожелавам днес :-) И не само днес...
тук има и подходящата аз случая песничка ;-)
http://anothercat.blog.bg/viewpost.php?id=137446
Не разбрах кой ден е бил твоят рожден ден, така че на патерица и аз ти пожелавам много здраве, късмет и щастливи мигове!
А дали не е подходящ ден да говорим за смъртта, може и да си права, но вече написах всичко това и няма да се връщам назад ... така или иначе вярвам, че смърт няма, има само вечна трансформация и еволюция на душите ни.
Целувки:)
:))))))))))))))))
още веднъж Весел празник! :-)
Поздрави :)))
Бъди по-здрава!
По-усмихната!
По-творческа!
По-магнетична!
По-обичана!
По-харесвана!
По-желана!
Наздраве!:)))
Поста отново е много интресен,но празника ти е по-важен-няма да коментирам сега.
Слънчев и усмихнат ден!:)))
Бъди знаеща, умееща да чувства, интернализираща и излъчваща обич, душа!
Ти знаеш как!!!:)
Наздраве!
Да сте живи и здрави и много осъзнати и вие!
ти радост и веселие в житейския кръговрат!
Благодаря! :)))
21.12.2007 16:39
:))))
21.12.2007 21:02