Прочетен: 1663 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 20.12.2007 12:44
Не знам по каква причина, но все на мен се пада честта ... да организирам разни неща. Не съм кой знае какъв организатор и на всички даже е добре известно, че съм разсеяна, та направо се чудя как ми дават и пари да събирам, но това е положението. Предполагам, че е резултат на излишъка от енергия, който не умея да прикривам и факта, че хем съм им симпатична, хем си измиват ръцете с мен, за да не се занимават те. Няма проблем. Организирам мероприятия всякакви и това е.
През последните две години хубавото е, че се появиха едни млади дихатели*, които са по-ентусизирани и от мен, та се навиват да ме придружават при организирането на мероприятията. Придружаването и самото организиране на един банкет стават така:
Денят, в който решихме, че е крайно време да изберем заведение и да си запазим места дойде. Малко по-късно се оказа, че е дошъл малко късно, но дните в някои аспекти обикновено идват, когато си искат и не можем да ги виним.
Заведенията в града, в които можем да отидем се броят на един пръст, както се оказа накрая, но в началото на организирането ние това не го знаехме. Имахме набелязани само две, три заведения, в които посмъртно не бихме отишли от съображения за музикално оформление. На предварително обсъждане се бяхме спряли на едно сравнително ново и доста приятно на вид заведенийце, в което аз не бях и стъпвала още. Тъй като се намира доста далеч, решихме един от младите дихатели да ме закара до там и, разбира се, в края на работният ден беше предложено на всички, които желаят да се присъединят към организирането. Присъединиха се пет човека и се паркирахме в заведението да изпием по едно питие докато говорим с управителката. Да, но управителката каза, че всички дати около Коледа са заети вече, с изключение на една твърде ранна дата и една, която беше точно след общия фирмен банкет, та никак не беше подходяща. Така е с новите заведения в града.
Веднага прехвърлихме наум другите по-нови и симпатични заведенийца и решихме да проверим в още две, които бяха недалеч. Всеки се кълнеше, че има много работа и не трябва да се бавим много, но докато сляза от втората кола и вляза след другите във второто заведение, гледам, че те вече си поръчали по питие /дотук второ/. Е, добре, това заведение беше хубаво и водихме някакви преговори с управителката, но се оказа, че трябвало да си платим за ДиДжей, ако искаме музика, защото те по принцип нямат и тази оферта много не ни се хареса. Тръгнахме си от това заведение с твърдата уговорка, че в третото няма да поръчваме. Не поръчахме, но и то не ни хареса.
С две думи – никаква работа не свършихме, освен че пихме по две питиета (а някои май и по три).
На другият ден, обезпокоени от неуспеха на първият ден от организирането на банкета решихме да заложим на изпитана формула и се запътихме към заведение, в което сме празнували Коледа поне 4 или 5 пъти. Просторно е, кухнята е добра, а музиката не е чак толкова страшна чалга.
В съвсем леко намален състав от предишния ден пихме по едно, две питиета във въпросното заведение, докато се уговорим за дата и определим менюто. Май взехме и телефона им за незнамкой път.
На следващият ден гордо съобщихме, че банкета е организиран.
Да, но трябваше да се обадим един, два дни преди насрочената дата, за да потвърдим бройката. Преварително уговорената бройка беше 22, а ние накрая разбрахме, че ще сме 23-ма. Онзи ден, всички организатори решихме, че вместо да се ровим в джобовете ми и да търсим телефона на заведението, по-добре да отидем на място и да кажем, че бройката се увеличава с 1. Отидохме. Пихме по едно. На младите дихатели им се видя малко и решиха, че ще идат да пийнат по още едно /забелязвате ли в текста по-горе, а вероятно и в живота как никой никога не се задоволява с едно единствено питие – „аз да не съм с един крак” и тем подобни нелепи оправдания :)))))/. Хубаво, но не трябваше да ме канят и мен. Или по-точно аз трябваше да се сетя, че на който не му стига едно, често не му стигат и две, и три ... Ох, уж съм вряла и кипяла в тия работи, но проявявам завидна безпаметност, наивност и глупост понякога ...
Ужасното е, че и аз не се задоволих с две, та ... айде да не си разказвам всичко, но в крайна сметка, в деня на фирменият банкет, който беше вчера, се събудих с лек махмурлук и зверско гризане в главата. Съвестта май беше.
И тук сега трябваше да разкажа за фирменият банкет, но какво да разказвам? Класически фирмен коледно-новогодишен банкет.
Зяпахме с колегите цяла вечер подскачащи дупета от всички размери, в тоалети – всякакви модели, с пластичност под всякакви критики. Потанцувахме си и ние. Купих си 6 билетчета от томболата и нито едно не печелеше, но пък новогодишното пожелание на едното беше някакво невероятно съвпадение с едно мое желание, което не можах да изпълня тази година и сега ще си го запазя да видя дали наистина ще се сбъдне следващата.
Цяла вечер се пазих да не се напия и да не ми се приспи по времето, когато ще се местим в нощния бар и се опазих. Толкова се опазих, че в бара се явих чисто трезвена. Лошо. То в бара не можеш да се напиеш без да фалираш временно ... е, не, че в общия случай съм плащала като съм пила там, де. Добро танцуване падна, даже накрая го докарах за мое голямо щастие и до леко философски разговор с един приятел и можех да запиша вечерта като изключително успешна почти по всички точки. /няколко точки задължително трябва да се оставят за критикуване и мрънкане, и няколко за това, което ни е липсвало, за да сме право на седмото небе или малко по-нагоре/.
После проблемът с липсата на таксита ни беше известен и съвсем философски почакахме в ранни ледени зори пред бара, но поне жените сравнително бързо се уредихме със случаен превоз и така приключих с присъствието на единия банкет и организирането на другият, който е утре и днес само трябва да почивам и събирам сили.
Дали да не ида да си легна пак?
*млад дихател /фирмен жаргон/ – новобранец
един колега за втора година само спи в бара, например :)))
а аз приключих с коледната украса за което вероятно ще разкажа тия дни
довечера ще съм като нова .... или поне утре сутринта :)
