Е, толкова беше.

Вече не съм безпричинно щастлива,

а съм причинно нещастна.

Чудя се да проклинам ли

краткотрайността

на състоянията си

или да се примиря

с неизбежността.

Да се успокоя,

че поне не изричам лъжа

и да призная, че

нямам контрол

върху чувствата си.

Някой ден ще изгоня

тревогата,

ще медитирам,

ще се гмурна

в дълбините на

сърцето си

и ще съм спокойна

за вечност.

Някой ден ...

 

настроение... звучи ми близко...
защо ли

явно само мажорно не може ...

и аз го харесвам, обаче установих, че добре се справям и с хаоса. Даже почна ми харесвам бавно да поставям нещата на мястото им. Пък и ти си задаваш доста въпроси... няма ли да е скучно без тях???
Което не значи - стой си тъжна. Просто има и черно, и бяло. Някой път черното обаче ни идва в повече...

Нали знаеш всичко минава, колкото и неизбежно да звучи - това е истината!

Усмивка :)

знам, ама много е примамливо във времена на тревоги.
но пък ако нямаше тревоги, нямаше да сме хора ...

минава,
ама аз за всеки случай,
утре ще кажа
една молитва.

Нима се свършиха радостите за поетесата на тази земя..съмнявам се..май е само хубаво стихотворение...така идва римата...дано е така.

Съни,хубав ден и гледай по-весело.Поздрави

но понякога на човек му става тъжно, нали?

Хубави дни и на теб!