В един последен танц

със южняка

изпращам есента

и спокойна

очаквам зимата.

Правя повърхностен преглед

на уроците от годината,

събирам остатъци

от душата си,

разпръснати във борба

със загубени каузи.

Ще съм отново малка,

но цялостна.

Ще си помисля

върху егоизма

и състраданието,

а ако някой си удря

главата в стена,

няма да му помагам,

и няма да го спасявам.

Свободната воля

Бог му е дал,

защо аз

да му я отнемам?

Мога да дам

само мнение.

:)