Днес съм малко загубена, но не ми пречи.

Нося се в ефира почти безтегловна и мислите ми са без стойност.

Ноември.

Е, още малко остана.

Любимият ми месец няма да ме вкарва в депресии, това е ясно.

Ще се появи верен, като мъж на среща.

Ще носи снежни цветя и свещи.

Ще го закачам за старите нови празници, ще се мръщя на рутината, но нови проекти няма да правя.

Ще се завивам във винени пари пред печката, ще вадя цветни снимки от албума в главата си и ще си почивам от археологическите разкопки в душата си.

Искам да изпадна в душевна ленност.

Искам да не прекрачвам някои граници на познанието. Искам да съм невежа и удоволетворена поне за малко.

Миличкият ми Декември.

Чакам те! :)