денят продължава да умира.

свалям излишъците от емоции,

философии, надежди и мечти,

разчиствам остатъците от стени

съборени от бурен вятър.

във затишие е бурята в душата ми,

но сбира сили за нови пориви,

така страшни преди,

и така нужни за утре.

жива съм, понасям болката,

на път съм да извлека от нея радост

и щастието вече не е цел,

а пътят ми, вървежът ми във мрака …

не плача … през есента не плача …

 

 

 

http://www.trekearth.com/gallery/photo256671.htm

не ти отива ,бих добавила аз :)

и най-много плачат после май :))))

не, в момента наистина не плача, ама ми е мрачно малко в този период на годината :)

защо
:)))
и бубси е така ,а причината я търся в едно събитие нарачено рожден ден -макар че не виждам защо ,това така ни сдухва

до моя има почти два месеца, нали съм на последния ден и не я приемем много тази теория, защото не се впечатлявам много от него ... нещо само конфигурацията на звездите по това време да не ни влияе зле наистина, но ... не знам, не съм спец в тая област.
по начало си мислех, че всичко е заради гадните мрачни, влажни и със къси дни октомври и ноември ... деня умира, годината умира (утре е Нова Година по келтския календар) и нещо в мен умира с тях ... :)

че, ако не умре едно няма как да се разчисти място за друго:) Много важна част от цикъла е това с умирането. Я си представи, ако нямаше есен и зима, как щяхме да претрепваме разни неща в себе си? Знам, че принципно има начин, че има и хора, които живеят в пояси с по два сезона, но... аз поне съм така устроена, че имам нужда от мрачното, калното, сивото и студеното, за да пусна да излязат от мен вътрешния мрак, калта, сивотата и студа. Такива неща човек не може да ги върши през лятото, тогава е време на живот и ярки цветове, на друга енергия. Подтискам се ужасяващо от липсата на слънце като настане ей-това време, но знам, че това ми е необходимо. Иначе подтиснатото ще си остане... ами подтиснато, някъде вътре. Сенките имат нужда от сянка за да изпълзят:)

ама не съм успяла да го изразя точно.
съгласна съм, че това ни е необходимо и не искам да звуча все едно страдам ... да, мрачно ми е малко ... и какво от това ...

Много благодаря за този коментар, Eleni! :)

а аз просто се отплеснах да си разсъждавам по темата. Мислила съм много за сенчестата страна, която неизбежно всеки си носи, обикновено натикана някъде в килера, зад метлите (основно транспортно средство, хихи). Тя (сянката) е много необходима, трябва да й се отдава дължимото, да има време и пространство за нея, тя е уравновесяващ елемент. Не може и не бива да сме само светли, добрички, усмихнати и жизнерадостни. Другото също ни е необходимо. Ааааа, много рано се разфилософствах днес или, както казва една посестрима в занаята - Аз туй няма да го търпя и толкоз!!!:)

криех се от нея преди или тя се криеше, не знам. затова съм закъсняла с някои осъзнавания и преживявания, ама ще наваксам :)

Ваба Вихронрав ми е ужасно любима :))))

Аз като порастна голяма искам да стана Тери Пратчет:)))))

как медитираш? сериозно.

Споменавала съм вече, че съм правила медитации с будисти с водач – той ти чете неща като ‘сега си представи един Буда от злато, който виси точно пред теб и три лъча излизат от него и влизат в областите на главата, гърлото и сърцето (мисля, че бяха бял, син и червен) и т.н. ... после някъде се казваше любимата ми фраза „и всеки атом трепти със радост и се поддържа от любов” ... и пак т.н. Тези медитации не бяха лоши, но бяха групови, а нещо груповите упражнения не са ми по вкуса. После се опитвах сама на терасата (някак на вън ми е по-хубаво, но пък е невъзможно през цялата година) и оставях мислите ми да текат или се опитвах да хвана някой образ в главата си, и да се съсредоточа върху него, но разбрах, че и това не е начина за мен ... Чух от една жена, че е достатъчно да си лежиш на леглото и да се съсредоточиш върху чувството за благодарност, което е в сърцето ти и то тя употреби „благодарност”, защото „любов” била много изтъркана от употреба и неясна. Нейният начин ми прозвуча добре, но тогава вече бях загубила желание да опитвам ... Сега не „опитвам” нищо. Усещам моментите преди да заспя като медитативни донякъде, защото тогава съм тотално отпусната и отлитам нанякъде, но ... твърде бързо заспивам ... вероятно трябва да се опитвам да „заспя” сутрин, когато съм вече наспана и тогава ще се получи ... не знам ... аз бих нарекла „медитация” и писането ми, защото пиша без да мисля, а само изливам, този поток от мисли, който ми идва на момента ... що и това да не е медитация? Англичаните му казват много готино”of the top of my head”. :)
Със всичко това по-горе май исках да кажа, че не медитирам, ама се увлякох. :)

наистина не медитираш. Искам и аз да се науча да медитирам. Ама сам. С будистски водач едва ли ще стане, доколкото се познавам. В смисъл аз си представям медитацията като - седиш си и някак си се отпускаш и не мислиш за нищо.
Все едно си взел хероинче :D

Този въпрос ми е малко болен, защото и аз все си викам, че искам да медитирам. Мисля си, че ще е полезно за вечно неспокойният ми дух и пословичната ми нетърпеливост. Обаче .... в същото време напоследък взех да се убеждавам,ч е е по-важно, човек да живее, отколкото да се "крие" от живота зад разни духовни практики. Тук и сега сме дуални и по-добре да изживеем и извадим наяве светлите и тъмните си страни ... но темата е дълга, да не задълбавам сега ... ако чувстваш, че имаш нужда, опитвай .... аз ще почакам да остарея още малко май и ще почна да се пробвам, когато няма какво друго да правя :))))

ne znam kakvo ne mu haresvate na sezona.otkakto se pomnja vinagi mi e bil mnogo prijaten tozi period ot godinata.meko,toplo ,spokoino vreme -s zhylti i drugi cvetove na listata.mirishe leko na dim opt njakyde.chist i svezh vyzduh.vinagi me e zarezhdalo tova.a mozhe bi i samata atmosfera i klimata na Burgas sa prichina za tova. T.

a-zabravih da kazha,che e i s mnogo slynce,no neshto me razseivat tuka v kluba njakakvi igraeshti lapeta i ne moga da si podredja dobre misylta. T.

не казвам, че не обичам всички дни на есента, само някои ми идват мрачни и депресивни ...
тези дни, например, слънцето ми липсва ...