Аз съм един много добър човек. А съм толкова добър човек, защото съм един много голям егоист. Отнасям се добре с хората, за да не ми се разхождат намусени наоколо и да разпръскват отрицателна енергия около мен. Просто не мога да им търпя многострадалните физиономии и не ща да си замърсявам жизнената атмосфера. Затова върша всякакви услуги, усмихвам се кротко, и се правя на най-добрият човек на света, .... но не съм.

Отгоре на всичко съм един много любезен човек. Най-любезният човек на света. Защото съм най-любезна с хората, които най не мога да понасям. А имайки предвид, че напоследък почти никой не понасям .... съм най-любезният човек на света.

Ако напсувам някой или му кажа в очите, че е гола вода, само ще вгорча неговото настроение, което от своя страна ще вгорчи моето настроение, защото не съм някакъв безчувствен дебил, а ... подозирам, че съм свръхчувствителна даже (проклятие и благослов, вероятно).  Затова си мълча и лицемернича като за световно. Елементарно чувство за съхранение. Пoнякога откривам и някои малки радости в мълчанието …

Виж, на близките си хора не мълча много и даже ... загрубявам. От гледна точка на запазване на „чиста” атмосфера съм мълчала и пред тях, но сега съм в процес на учене да си казвам какво мисля, пък ако ще всичко да отиде по дяволите. Всъщност атмосферата е много по-чиста, когато нещата между двама са ясни и всички светли и тъмни петна се виждат. Виж, останалите е задължително да тънат в мъгла. Като тази дето е навън в момента. Те ако могат да излязат от мъглата, ще си излязат сами.

Проблемът е, че колкото повече се изяснява обстановката толкова по-малко близки хора имаш. Не знам колко близки хора му трябват на човек. „Ако си мислиш, че имаш много приятели, всъщност нямаш нито един.”

Мисля, че един ще ми стигне, ама трябва да е по-голям звяр от мен. По-малките зверове са за бекграунд.

С по-големят звяр обаче голяма борба ще падне. Ту единият ще иска да е отгоре, ту другият ..... по отношение на даването на акъл, не за друго ... :) Дали няма да е малко изтощително?

Ама пък, друго си е да умреш в борбата. На фронта! Така умират борците за ... там за каквото се борят. Лесно е да си умреш от старост в леглото.

Ами, тук да свирят фанфарите и да тръгваме ... на бой ... до последна капка кръв!!! :)))

Не те бях чела известно време, но виждам все така еднакви сме си:)

като сме си родени под близка конфигурация .... :)

така,не случайно казват,че истинските егоисти са щедри.И аз съм от тях.От най истинските егоисти.Мога да съм любезна и учтива с кого ли не,но с най-близките..те си знаят какво отнасят.

но поне да сме по-искрени :)