Днес мислех да мисля, ама се отказах. Много освобождаващо ми подейства.

Това, мисленето, е една безсмислена и вредна работа. Все едно човек може да измисли нещо. Може да измисли на куково лято!

Всичко е измислено. Остава само да преживяваме и осъзнаваме. Сега.

Защото и времето е илюзия. Няма такова нещо, нищо че постоянно поглеждаме часовника.

Любовта често също е илюзия. Няма любов вчера, няма и утре .... има само сега.

Състоянието на осъзнаване на себе си и на отношенията ти с другия.

Момента сега, в който си отворен за всичко и всичко е ново. Любовта винаги е нова.

Няма момент, който да се повтаря, няма нюанс, който да се повтаря.

Тихо ми е.

Нямам минало, нямам и бъдеще. Всичко това са някакви интерпретации на съзнанието ми.

Най-добре е да се отърва и от съзнанието. Мислещият, осъзнаващият трябва да умрат.

Смъртта е занимание самотно, но и сладко ... освобождаващо. Мен ме няма.

Нищо няма.

И сега какво правим?

 

************************************************************************************

 

“Какво е действителност, какво е Бог? Бог не е дума, думата не е нещото. За да разберете онова, което е неизмеримо, което не е свързано с времето, съзнанието трябва да се освободи от времето, от всички мисли, от всички представи за Бога. Какво знаете за Бога или за истината? Всъщност не знаете нищо за действителността. Единственото нещо, което знаете, са думи, преживяванията на други или вашите собствени, по-скоро неясни моменти на преживяване. Това в никакъв случай не е Бог, не е действителното, не е нещо, което е отвъд времето. За да узнаете онова, което е отвъд времето, трябва да разберете процеса на времето, да разберете, че времето е функция на ми­сълта, на процеса на развитие, на натрупване на знания. А всичко това е основата на съзнанието. Самото съзнание е основа: както съзнателното така и подсъзнателното, както колективното, така и индивидуалното. Ето защо съзнанието трябва да се освободи от известното, което означава, че то трябва да бъде наистина напълно спокойно. Но не да бъде заставено да бъде свободно. Съзнанието, което постига спокойствие в резул­тат на решителни действия, на упражнения или самодисципли­на, не е спокойно съзнание. Съзнанието, върху което се оказва насилие, контрол, което се оформя, поставя в рамка и мълчи по принуда, не е спокойно. За известно време може да успеете да заставите съзнанието да остане в повърхностно мълчание, но такова съзнание няма да бъде спокойно. Спокойствието идва само когато разберете целия процес на мисълта, защото разби­рането на този процес означава да му сложите карай, а краят на процеса на мисълта е началото на тишината.

Само когато съзнанието е в пълна тишина, не само на най-горното ниво, но основно, напълно, както на повърхността, така и на по-дълбоките нива, само тогава може да се появи неи­звестното. Неизвестното не е нещо, което умът изпитва, единствено тишината може да бъде изпитана, нищо друго ос­вен тишината. Ако съзнанието изпитва каквото и да е друго, освен тишината, то просто проектира желанията си, и такова съзнание не е в състояние на тишина. Докато съзнанието не е в състояние на тишина, докато мисълта действа под каквато и да е форма, съзнателна или несъзнателна, не може да има ти­шина. Тишината е освобождение от миналото, от знанията, от всички съзнателни или несъзнателни спомени. Когато съзнание­то е в пълна тишина, когато не действа, когато се постигне тишина, която не е резултат на усилие, само тогава се явява онова, което е извън времето, което е вечно. Това състояние не е състояние на спомените, няма нещо, което да си спомня, кое­то да преживява.

Следователно Бог, или истината, или наречете го както щете е нещо, което се проявява от момент в момент, постига се в състояние на свобода и спонтанност, а не когато съзнание­то се дисциплинира според дадени правила. Бог не е продукт на съзнанието, не се достига като самопроекция, той идва, когато има добродетел, която е свобода. Добродетел означава да поглед­неш открито фактите за онова, което е, и това е състояние на блаженство. Само когато съзнанието е в състояние на блаженство, когато е спокойно, не се движи, не проектира съзнателни или несъзнателни мисли, само тогава се проявява вечното.”

 

Джиду Кришнамурти

 

http://www.nenethomas.com/

 

тежко е...
но аз съм в етапа на `няма ме`, много е лесно...:(

по-добро четиво от Джуки Кришнаматутки или както се казва там тоя дето са го праснали с топка за крикет, докато е гледал британците като богове ...

djaba, ама ме мързи да се логна

мен само от време на времем ме няма ... все още ... чакам да изчезна напълно :)))

чела съм я като бях на 20 или там някъде (Бредбъри ми е един от любимите) ... сега ще си преглеждам Кришнамурти и който си искам .... не, че ги чета сериозно, де, ако трябва да бъда честна ... доскучават ми, ама си правя справки :)

докато те настигнем :)