Прочетен: 3376 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2007 09:29
Тези дни открих вкъщи книжка на един поет, който моментално се качи в топ 3 на най-любимите ми поети за всички времена. Не знам как съм го изпуснала от вниманието си досега, но аз късно се осъзнавам за много неща в този живот ... е, не, че това е толкова лошо в повечето случаи :)
Книжката, която открих вкъщи се казва "Приказки за непослушни деца", а авторът е Жак Превер.
Песен, която се пее на висок глас и на куц крак
Огромен стрък трева,
гора, с листа обвита,
зелена светлина
и облак от ракита,
в сандъка – църква скрита,
сандъка – на тавана,
таванът – в тъмен зимник
всред кулата на замък,
а замъкът на кон,
препускащ над фонтана,
в торба открил подслон
край роза чудновата
в малинова градина,
поникнала сред скрина
обърнат към житата,
към нивите от злато,
в светлик на огледало
под бурето крилато
за вино отлежало,
прелято в звънка чаша -
опиващо „Бордо”,
„Бордо” върху скалата –
на гарван стар гнездо,
сред чекмедже на стол,
направен от хартия,
от каменна хартия ,
от дъхав боров ствол,
шлифована грижливо
от съвестен джамджия
до камъче познато
на дъното на блато
и под овца перната,
стояща във водата
под светлина на лампа
на рудничната рампа
край мина за графит
зад някакъв си рид,
тук пуякът надут
го пази с дързък вид,
седящ на свински бут,
бут от красив фаянс
или от порцелан,
пробягал Франция смълчан,
изправен върху кит
в средата на луната,
сред крайния квартал
в графата с водата,
червена и загрята
от пламъка на свещ
под стар часовник спрял,
обвит от кадифе,
в двор с детски гласове,
в пустиня с дъх горещ,
жирафите където
пригласят на децата
и викат до небето
на куц крак с пълен глас,
разсейват си сърцата
и пеят до захлас
безсмислени слова
без край и без начало –
безспирно кречетало
във не една глава,
а песничката е това:
огромен стрък трева,
гора, с листа обвита,
.................................
и т.н. Да ви е честита!
***
Палмите и клоните,
стеблата и листата
са самолетните перки на Земята,
с които тя лети в небесните води.
Едно дърво в средата
неспирно се върти
и корабът на вечната Земя лети,
лети през времето и необята.
Подире му сияят
пробляскващи бразди –
хвърчащи риби на ята
се гмуркат всред небесните води,
но и летят.
За да се прекоси нощта,
луната свети като фар,
а слънцето блести като голям семафор
със свойте триста шестдесет и пет сигнални светлини
за всички пъстроцветни дни.
Бъдете учтиви
Трябва винаги да се отнасяме учтиво със земята
и със слънцето.
Всяка сутрин, като се събуждаме,
би трябвало да им благодарим.
Да им благодарим
за топлината,
за дърветата,
за плодовете,
за вкусните неща,
за най-пленителните гледки на света
и за примамващите ни предмети.
Би трябвало да им благодарим.
Не трябва да ги отегчаваме и критикуваме ...
Земята и сияещото слънце
си знаят най-добре какво би трябвало да вършат.
Тогава нека ги оставим да го свършат.
Иначе те могат и да се ядосат,
а после
да ни преобразят
в голяма тиква
или диня малка,
или просто в камъчета за запалка ...
Слънцето е влюбено в земята,
а земята в слънцето е влюбена.
но тези отношения
са лично тяхна работа
и затова, когато има затъмнения,
не е благоразумно, нито е благоприлично да ги гледаме
през мръсните парченца от опушено стъкло.
Те се препират,
но това си е лично тяхна работа.
Да не им се бъркаме,
защото, за добро или за зло,
човекът, който се забърка, трябва винаги да е готов
да се превърне в заледен картоф
или в маша за къдрене ...
Обича слънцето земята,
земята слънцето обича ...
Така си е
а другото не ни засяга.
Земята слънцето обича.
Върти се тя игрива,
за да и се възхищаваме с усмивка блага.
За слънцето земята е красива
и то я осветява.
А след като се умори, веднага
отива да си ляга.
Луната в този миг изгрява –
луната, някогашната любовница на слънцето.
Но тя бе толкова ревнива,
че бе наказана, обречена на ориста
да почне бавно да изстива
и да се появява само през нощта.
Би трябвало да се отнасяме учиво и с луната.
Ако ли не, тя може да ни подлуди
и да ни навлече безброй беди.
Тя би могла да ни преобрази, ако и се прище,
в огромен снежен чичко,
в уличен фенер сред мрака
или пък в свещ.
Накрая, казано накратко,
две точки, отворете и кавички:
„Всички трябва с хората да бъдат винаги учтиви,
ако ли не – ще пламнат и войни и епидемии ...
земетресения, картечни изстрели и гибелни вълни ...
Ако ли не, големите, червените и проклети мравки
ще дойдат през нощта сърдити и докато спите,
ще ви изгризат нозете ...”
...............................................................................................................................
„Аз никога не съм се променял, не съм „се развивал”. Затова неведнъж са ме упреквали. Останах си такъв, какъвто си бях в детинство.”
„Ако всички хора, които живеят заедно, се обичаха един друг, земята би засияла като слънце.”
“Животът е устроен нелепо, но едновременно с това всеки ден е празник”
„Има хора, които се питат откъде са дошли, къде ще отидат след смъртта или как се е зародил животът, а самите те забравят да живеят ... А аз живея!”
„Поезията е навсякъде, както бог е навсякъде. Поезията е едно от най-истинските имена на живота ....”
Превод: Иван Бориславов
Още стихове тук:
http://www.slovo.bg/old/litforum/109/prevert.htm
http://liternet.bg/library/pr/p/zhprever.htm
http://truden.com/article586.html
http://pti.blog.bg/viewpost.php?id=14416
а другото не ни засяга.
Но едно от най-любимите ми е "Като по чудо"
Училище за изящни изкуства
В кошче от плетена слама
бащата намира малка хартиена топка.
Той я запраща
в камината, буйно горяща,
и пред децата смълчани
тогава
в миг разцъфтява
с хиляди багри
голямото приказно цвете,
японският лотос,
който светкавично никне и свети.
С очи, осветени
от чудния свят,
децата мълчат
поразени.
Няма да вехне никога в техния спомен
чудния цвят,
пламтящ и огромен,
в миг посаден и разцъфнал,
за тях сътворен,
пред тях сътворен.
