Събличам се със думи,

бавно, точно както обичаш.

Не знам какво предвиждаш,

но го правя без капка срам.

Не съм съвършена, знам,

душата ми не е на ангел –

обикновено човешко същество,

с един куп недостатъци.

Но нима не е точно това

цялото предизвикателство?

Да обичаш дявола в мен!

Обичаната тъмнина,

дали не започва да свети?

hei , tova mi haresa ...
hubav den ti pojelavam...

... и аз си харесвам ... части от него :)
Хубав ден и на теб! :)

кои части си харесваш:)

"без капка срам" и частта "да свети" :)))

малкото думи понякога повече казват...
хм...хубаво е:)))
поздрав за написаното и най-вече на теб:)))

it be then:)

Обичаната тъмнина започва да свети...
Предизвикателство си е наистина. Май само много силен човек може да го направи (обичането на тъмнината). И силно светещ - да е осветил собствената си тъмнина и да му остава светлина и за другите...
Ти как мислиш?

Благодаря, shania16! :)

Да, man, let the sunshine in! :)

roksolana, преди да го напиша не го мислих, само се дойде от някъде, но сега като го чета така обяснено от теб, да, съгласна съм - "да е осветил собствената си тъмнина и да му остава светлина и за другите..." - страхотно звучи :)))

стихотворенише

нали не четеш? ... да не се увредиш нещо така? :)))

просто се надявах, накрая на стиха да има снимка на некви цици :D

това е номера с бомбастичното заглавие за привличане на вниманието ..... а после няма никакви "бомби" :)

хванах се на старият блогерски трик :(

и най-добрите се хващат.
затова никога не трябва да приспиваш вниманието си :)

то иначе другото, без думи всеки го умее...но не е същото...силата е в изказа, а не в голотата на тялото...събличам се за да докосна душата ти с моята душа..да се слеем в едно..ново, което сме създали с мисълта си.

мисля, че точно това имах предвид. :)

Обичаната тъмнина,
дали не започва да свети?

Човек наистина не може да обича съвършенството... може да му се възхити, но не и да го обича... обичаме само светлосенки...

сега ако ми кажеш и защо е така те признавам :))))
ти си вълшебница, трябва да знаеш! :)*

Не съм сигурна (днес всъщност в нищо не съм сигурна:), но съм си мислила за това и ми е хрумвало, че обичаме хората заради несъвършенствата им, заради онези малки рани, които могат да бъдат погалени и изличени само с нашата, точно с нашата слънчева енергия, че обичаме съвършенството само в неговото отсъствие, защото пълнотата не позволява съпричастност, а празнотата... тя е бял лист. Празното пространство, липсата... те са основата на сътворението и ни дават възможност да станем съ-участници в тъкането на килима.

Защото любовта може би е двупосочна магистрала и вътрешното й равновесие изисква да дадеш за да получиш и да получиш за да дадеш, а какво бихме могли да дадем на съвършеството? То няма нужда от нищо...

Или пък заради алхимичното превръщане на сянката в светлина и обратното... не знам... днес нямам рецепта:)

изразила си се прекрасно. може би заради това те попитах. исках точно ти да ми кажеш със твоите думи. страхотна си и аз много те обичам! :)

слънчогледената ти усмивка ми огря доста облачния следобед, който се явява завършек на една рядко отвратителна седмица.
Прегръдка