Постигнах го днес .

Немисленето.

Само наблюдавах.

Едни кончета от облаци препускаха към планината под облаци от облаци, които ги пазеха от слънцето.

Пропуснах тази сутрин изгрева, но сигурно е нямало какво толкова да се види. Когато го няма слънцето няма кой знае какво за виждане.

Обичам да ми е светло. Снощи установих за сетен път, че няма нито една лампа в къщата, която да не е запалена вечер и няма нито една, която да е под 100 вата.

Приглушено осветление мразя, колкото и романтично да изглежда на някой.

Трябва да има светлина, светлина ... по възможност естествена.

Преди години като бях в Англия ми направи впечатление, че има стаи без прозорци само на изкуствено осветление и климатици и тъй като се наложи няколко дни да стоя по няколко часа в такава зала, трябва да ви кажа, че се прибирах ужасно уморена и възнервна.

Та, казвах, че днес не мислих.

Връщам се като че ли в онази хармония от края на миналата и началото на тази година. Нищо особено не се е случило. Даже всичко е точно толкова объркано, колкото беше вчера или преди месец, но просто съзнанието ми е в друго състояние. Защо и как не питам, важен е резултата, а въпросите най-много да развалят работата.

Преди малко даже проведох един въображаем диалог с  .... да я наречем Хармонията:

-         А, здрасти! Къде се губиш цяло лято?

-         Ами, оставих те за малко сама. Да видя как ще се справиш без мен.

-         Е, как се справих?

-         Прилично. Можеше да е по-добре, но можеше и значително по-зле да стане. Знаеш ли, че без мен си като бомба със закъснител?

-         Знам. Защо не стоиш тогава постоянно с мен?

-         Защото ще спреш да се развиваш. Сега съм пак с теб, но си говорим на по-високо ниво.

-         Така ли? Не усещам.

-         Нищо, не е нужно да го усещаш. Още е рано. Ще видиш ....

Ха-ха, бла, бла, важно е да има светлина :))))