Постинг
10.10.2007 19:35 -
Молитва
Часовникът в гърдите ми е настроен
на нашето време.
Няма друго време, няма друг свят.
Мисълта ми е стрелката на компаса,
а Северът си ти.
Няма друга посока, само леки колебания.
Пристъпвам тихо сутрин в мрака и
мълвя една молитва-мантра:
Боже, нека да е здрав!
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
анонимен -
bbbb-бивш
10.10.2007 19:38
10.10.2007 19:38
нещо на поезия го избиваме тия дни :D
цитирайпреписваме следното от "Веселата наука" на Ницше, която не ни е настолна книга, но се мотае около компа тези дни:
„За произхода на поезията – любителите на фантастичното у човека, застъпващи същевременно учението за инстинктивната нравственост, разсъждават така: „Щом като във всички времена ползата се е почитала като най-висше божество, от къде тогава е дошла в света поезията?” Това ритмизиране на речта, което по-скоро пречи на яснотата на изказването, отколкото го подпомага и което все пак се е развило и продължава и днес да се развива навсякъде по земята като подигравка с всяка полезна целесъобразност!Дивното прекрасно безрасъдство на поезията ви опровергава, вас, алтруистите. „Именно желанието да се освободи от ползата е извисило човека, вдъхновило го за нравственост и изкуство!” Ех, тук съм длъжен поне веднъж да подкрепя утилитаристите – толкова рядко имат право, че са просто за съжаление. През онези стари времена, извикали на живот поезията, хората все пак са имали предвид ползата и то една много голяма полза - тогава, когато позволили на ритъма да навлезе във речта. На тази сила, която подрежда по нов начин всички атоми на изречението, която ги кара да подбират думите, и дава нова оцветка на мисълта им и я прави по-неясна, по-чужда, по-далечна. Наистина, една суеверна полезност! С помощта на ритъма човек се стреми да запечата молбата си по-дълбоко в паметта на боговете, тъй като бил забелязал, че стихът се запомнял по-добре от неизвестна реч. Също така смятали, че ритмичното тик-так ще спомогне молитвата им да се чуе на далечни растояния и че в римувана форма, тя ще стигне по-бързо до ухото на боговете.
Преди всичко искали обаче да извлекат полза от онази стихийна сила, под чиято власт попадаме при слушането на музика. Ритъмът е принуждение, той създава непреодолимо желание към податливост, съпричастие в такта, не само стъпките на краката, но и самата душа го следва. Вероято – така разсъждавали те – и душата на боговете. ........ и т.н. и т.н”
Но да не забравяме и, че както казва Омир: „Много послъгват поетите!” :)))))
P. S. Говорим си в мн. ч., защото са ни хванали лудите и сме много в главата на слънчогледа ... точно както би трябвало и да бъде със ... семките :)))))
цитирай„За произхода на поезията – любителите на фантастичното у човека, застъпващи същевременно учението за инстинктивната нравственост, разсъждават така: „Щом като във всички времена ползата се е почитала като най-висше божество, от къде тогава е дошла в света поезията?” Това ритмизиране на речта, което по-скоро пречи на яснотата на изказването, отколкото го подпомага и което все пак се е развило и продължава и днес да се развива навсякъде по земята като подигравка с всяка полезна целесъобразност!Дивното прекрасно безрасъдство на поезията ви опровергава, вас, алтруистите. „Именно желанието да се освободи от ползата е извисило човека, вдъхновило го за нравственост и изкуство!” Ех, тук съм длъжен поне веднъж да подкрепя утилитаристите – толкова рядко имат право, че са просто за съжаление. През онези стари времена, извикали на живот поезията, хората все пак са имали предвид ползата и то една много голяма полза - тогава, когато позволили на ритъма да навлезе във речта. На тази сила, която подрежда по нов начин всички атоми на изречението, която ги кара да подбират думите, и дава нова оцветка на мисълта им и я прави по-неясна, по-чужда, по-далечна. Наистина, една суеверна полезност! С помощта на ритъма човек се стреми да запечата молбата си по-дълбоко в паметта на боговете, тъй като бил забелязал, че стихът се запомнял по-добре от неизвестна реч. Също така смятали, че ритмичното тик-так ще спомогне молитвата им да се чуе на далечни растояния и че в римувана форма, тя ще стигне по-бързо до ухото на боговете.
Преди всичко искали обаче да извлекат полза от онази стихийна сила, под чиято власт попадаме при слушането на музика. Ритъмът е принуждение, той създава непреодолимо желание към податливост, съпричастие в такта, не само стъпките на краката, но и самата душа го следва. Вероято – така разсъждавали те – и душата на боговете. ........ и т.н. и т.н”
Но да не забравяме и, че както казва Омир: „Много послъгват поетите!” :)))))
P. S. Говорим си в мн. ч., защото са ни хванали лудите и сме много в главата на слънчогледа ... точно както би трябвало и да бъде със ... семките :)))))
3.
анонимен -
т.е.
10.10.2007 21:44
10.10.2007 21:44
искаш да кажеш, че пишейки поезия ти се стараеш да достигнеш един вид съвършенство,доближавайки се по близо до силата свише?
цитирай
4.
анонимен -
а представяш ли си
10.10.2007 21:53
10.10.2007 21:53
ако Бог не харесва стихове :D
цитирай... цитирах Ницше, а той е казал и, че "Бог е мъртъв", така че един Бог знае какво е харесвал Бог преди да умре :))))
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186