Какво търсим, все пак?
Тези, които търсим.
Въпреки, че има безброй различни имена, аз съм склонна да приема, че всички търсим едно Нещо.
Също така, приемам, че търсеното Нещо не е никъде другаде, освен у нас.
Каквото и да търсим вън от нас и каквото и да намерим там, то никога не е достатъчно.
Ако нещо изобщо може да бъде достатъчно, то би трябвало да е у нас.
При всичко случаи обаче, в началото това Нещо у нас или го няма, т.е. то изведнъж се появява от някъде /малко съмнително, а?/, или е в зародиш, и за да се развие на нас ни е нужен външният свят. Не знам всъщност дали външният свят развива зародиша или само му помага да се осъзнае какво представлява.
Интересно ми е обаче, дали външният свят е необходим до безкрай ... или поне до края на живота на човека.
Т.е. възможно ли е от един етап на развитие нататък, вътрешният живот на човек, който той вече осъзнава напълно ясно, да му става напълно достатъчен?
В крайна сметка контакта с външният свят консумира толкова много енергия, че ако контактуваш само с него, за самия теб си не остава никаква енергия.
Ако обаче пресечеш контакта до дъно, дали ще продължиш да се развиваш? А и ще бъде ли нужно? Т.е. не е ли възможно да сме тук наистина само да се забавляваме, например. Така нареченото развитие има ли го и завинаги ли е?
Е, ако го има, сигурно е завинаги ... или поне това, което сега ни се струва завинаги.
Но, има и един друг момент. Ако ще се опознаваме и развиваме до безкрай дали, все пак, не са ни нужни някакви базови условия, за да върви развитието безпрепятствено ... доколкото е възможно?
Дали, ако нещо в битието ни липсва, то няма да пречи на духовното развитие?
Най-елементарно казано, ако си гладен, дали ще мислиш за свободата на словото и спасяването на гладуващите в Африка?
А на малко по-високо ниво, ако все пак, имаме нужда от малко любов и нежност, дали липсата им няма да спира развитието ни, .... защото просто, за да се чувстваме нормално ни е нужна малко любов и нежност?
И докато изкарването на пари за прехрана става все по-лесно и по-лесно дори и по тези географски ширини, получаването и даването на малко любов и нежност се оказва, че не е толкова просто.
Е, дали е възможно намирането на Нещото вътре в нас, без да даваме/получаваме малко любов и нежност?
А ако имаме любов и нежност, всъщност ще търсим ли Нещото?
.....
Ние отдаваме енергия, но и получаваме енергия...Т.е., колкото по-позитивно и добронамерено сме настроения към външния свят, толкова повече и ние ще получаваме. Щом излъчваме любов и нежност, ще ги получим...
Усмихнати поздрави!:)))
Те са Нещото, което вечно търсим. Понякога намираме и се радваме като археолог на ценна находка..
Напред към духовната Чукотка!
И нека чувството ни за хумор, жизнерадостта, въпреки посегателството на душевните "иманяри", бъде търсачът ни...
Поздрави от Диоген и мен!!!