Играя отдавна в театъра на сенките, но понякога ролята ми се изплъзва и виждам в полусън истинските образи, и копнежа по тях ме изпълва.   Проклинам Господ, или там който, за тези моменти на „виждане”, защото обратното вживяване в роля става трудно .... или направо ненужно.   Проклинам любовта, защото без нея нямаше да го има нито събуждането, нито копнежа, нито ... нито нищо. Искам си обратно театъра!