Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.09.2007 06:56 - Урбанофобия или обикновен страх и мързел
Автор: sunflower Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1453 Коментари: 6 Гласове:
0

Последна промяна: 04.09.2007 07:07

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Във все още трескавият ми от болестта мозък, тази нощ възникна едно странно опасение. Дали не съм болна от урбанофобия?   По незнамкакъвповод се сетих за завършането на висшето си образование и уж силното ми желание по това време да остана да живея в София. Не знам дали минаха и седмица, две, за да разбера, че тази работа с работата в столицата няма да стане. Амбицията ми рязко спадна за няколко дни и една вечер като си легнах в леглото с нервни тръпки по гърба, окончателно реших, че ще се прибирам вкъщи. Помня, че имаше забъркан и някакъв мъж, когото не исках да виждам повече, но той играеше по-скоро второстепенна роля ..... или все пак беше услужливо предоставен ми от Бога повод.   До този момент от време, не само и за миг не съм съжалявала, че не останах, ами с годините почти престанах да имам желание дори да се разхождам по Славейков – единственото истински притегателно за мен място там, ако не броим театрите. Последният път минах през София транзит за морето, а предпоследния май ходих на среща на блога миналата година.   В по-голям град от София съм била само на няколко пъти - в Лондон. Тъй като е било за кратко и Лондон не е наблъскан с небостъргачи мегаполис, не помня да съм се чувствала зле. Обаче по-късно, когато един приятел ми беше намерил работа и направо ми предлагаше да се преместя да живея там, категорично отказах. Оправдах се с това, че не съм емигрантски тип, без да съм много наясно какво точно означава – някакво неуместно родолюбие или нещо друго.   По-малките от София градове в България, които харесвам са Варна и Пловдив. На пръв поглед ми се струва, че бх могла да живея в такъв град, но ..... това май е само на пръв поглед.   На горните мисли ме навежда и местонахождението на последната ми виртуална приятелка. Оказа се, че тя живее в Хонг Конг. От малкото, което сама ми сподели и от някои впечатления, които са ми останали след последното посещение на едни китайци тук разбирам, че там хората са ужасно нагъчкани. Всеки квадратен метър е много пари и е зает по най-добрият възможен начин. И всички тези тълпи по улиците?! И тези небостъргачи?! И липсата на всякаква перспектива?! Липсата на простор?!   Помня, че китайците недоумяваха как е възможно да имаме толкова свободни пространства тук. Не можеха да се нарадват и на горите, и на планината. Не, че в тяхната страна няма гори и планини, но малко от тях бяха изобщо ходили там някога.   Родени в градската джунгла и ще си умрат там. Те, едва ли могат да си представят друг начин на живот, разбира се, и е напълно възможно да си харесват този, който имат. Но аз съм израсла на село. Селското футболно игрище ни беше площадката за игри, а съседната гора беше границата на владенията ни.   Е, не, че не живеехме в апартамент в града, но в детството ми и срещу апартамента имаше огромна поляна и поточе.   Знам, че не бива да съчувствам на приятелката ми. Тя сама казва, че не може да си представи да живее другаде освен в Хонг Конг. И все пак, не мога да се отърва от представата, че ако някой мен ме насади там, ще се почувствам сякаш съм в Ада.   Тук го докарват и на цвят :)    

image

http://www.trekearth.com/gallery/Asia/China/South/Hong_Kong/photo713240.htm   А днес май ще се наложи да ида на лекар. Не, не за урбанофобията (нея ще я пазим в тайна), а заради настинката.  


Тагове:   Обикновен,   мързел,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. soho - И аз си комуникирам с приятели от ...
04.09.2007 10:08
И аз си комуникирам с приятели от Китай и Хонг Конг и когато им казвам, чеБългария може да се прекоси от край до край с кола за 8часа, а със самолет за максимум час и недоумяват. При положение, че те за да отидат до родните си места патуват с дни с влак. Харесвам си България определно. Другото ми изглежда направо нереално.
цитирай
2. анонимен - ........
04.09.2007 10:53
a Burgas haresva li ti?
T.
цитирай
3. realism - Ох:)
04.09.2007 12:22
Много ме разчувства тоя текст, може би защото в момента съм точно пред подобна дилема (всъщност последното ми постче е на подобна тематика):) И искрено се радвам за хора като теб, които са успели да излязат от клишето "София е единственото място в България, на което си струва да се живее"... Поздрави!
цитирай
4. sunflower - :)
04.09.2007 16:15
Почти не познавам Бургас, Т. .... и не знам. :)
цитирай
5. temenuga - В тези стряскащи небостъргачи не живеят хора, а само работят:)
04.09.2007 16:28
Т.е. малко глупаво е уточнението ми, тъй като там, където работиш, пак живееш:)...
Да, де:) Стана ясно какво бих искала да кажа:)
Била съм в Торонто за няколко месеца, там downtown-ът е в подобен вид, но е страхотно да се разхождаш сред стоманено-стъклените "чудовища", особено надвечер, когато всички светят с различни отблясъци - на фона на залязващото слънце...Красиво е, някак футуристично красиво...
А съвсем в съседство с тази джунгла от сгради, се мъдри ширещото се спокойствие на един страхоен парк, в който въздухът не е по-малко чист от този на "Пампорово" примерно:) И щъкат катерички, и дори идват да вземат фъстъци от ръцете ти - невроятно е усещането!
Т.е. - адът не е чак толкова черен:)
Въпрос на нагласа:)
Иначе - поздравления за постинга! Показваш стил и отстояваш мнение:)
цитирай
6. murmorana - "София е единственото място в България, на което си струва да се живее"...
05.09.2007 14:09
Абе, със сигурност не е единственото, но за мен за момента е такова. и аз дойдах в столицата "само да се изуча" и щях моменталически да се върна в родния град /много красив иначе/, където да се трудя щастливо и да създам дом и да гледам семейство. Да ама не. Като наближи време да завършвам, родния град вместо да се развива и да се подобрява /все пак е на доста стратегическа позиция/, все повече западаше. Все повече ми ставаше ясно, че в най-добрия случай можех да се надявам на учителско място в родната гимназия, западаща със същата зашеметяваща скорост.
Много си обичам града, но не мисля че имам бъдеще там. И затова не искам да се върна. отделно, че вече не ми понася клюкарника на малкия град. Но основното е, че не чувствам, че там мога да се издържам сама и да осигуря на себе си и детето си стандарта, който бих искала. А той все пак не е кой знае колко висок.
Но за това вина за мен има в голяма степен държавната политика. Че не успя да запази хората в градовете им, че няма условия за нормален живот извън големите градове.
А на мен урбанофобията ми мина вече. За има няма 2-3-4 години. А първата половин година ходех като пияна по улиците и се шашках от толкова много хора на едно място и от тълпите с които всекидневно се смесвах. Въпрос на навик явно.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 5598797
Постинги: 1761
Коментари: 12611
Гласове: 39186
Спечели и ти от своя блог!
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031