Ако бях растение, щях да съм дърво. Ако бях животно, щях да съм кон и то задължително с капаци. Вроятно и затова като човек съм родена в зодия Стрелец, символ на която е кентавърът. Може никой да не е чувал за кентавър с капаци, но ако иска да се запознае с един такъв да ми се обади.   Та, с две думи искам да кажа, че никога не слушам какво ми говорят другите. Нито когато съм в нормално състояние на духа, нито като са ме хванали лудите и съм тръгнала да преследвам някаква цел. Във втория случай просто няма никакъв смисъл някой да ми говори нещо. Не знам как близките ми не са забелязали тази работа и се опитват от време на време да ми дават някакви съвети. Абе, какви съвети? Все едно да говориш на стената. Ето, този израз съм го чувала много често през живота си. Защо ли?   Не стига, че съм напълно лишена от търпение, ами и близките ми  трябва да проявяват невероятно търпение, ... за да ме търпят. Всъщност, има периоди, в които ги оставям на спокойствие и ги заблуждавам, че всичко е наред с мен, но като ми изпушат бушоните им разказвам играта.   Разбира се, за мен факта, че не приемам съвети от никого е по-скоро положителен. Представяте ли си пък какво би било да приемеш съвет от някой, за взимането на важно решение в живота си и не дай си Боже това решение се окаже пълен провал. Може ли да си позволи човек да си провали живота, заради съвет от друг? Малко по-големи глупости от тази мога да си представя. Когато не слушам никой, като взема някакво решение, дори то в крайна сметка да съвпада с мнението на другите, поне знам, че сама съм си го взела и няма за какво да съжалявам по-нататък. Още повече, ако това е единственото решение, което съм виждала в този момент.   Затова уважавам хората, които не се опитват да ти дават съвети. Има такива, дори собствените ми близки не са от най-досадните типове дето все ти се бъркат в живота, но като ме видят, че нещо са ме хванали лудите и те не могат да се въздържат да ми .... говорят ... на съвест.   Другият момент е споделянето. Обвиняват ме, че не съм си споделяла. Ами аз от състрадание не споделям. Нали ако споделя всичките си откачени мисли и объркани чувства ще ги побъркам съвсем. Те имат далеч по-праволинейни такива и никога не се впускат в онези тъмни и дълбоки води, в които се спускам аз. Не са склонни да рискуват, не търсят все нещо непрестанно като мен ...   В този аспект се радвам на блога и на един, двама приятели, които са ми останали и с които мога все нещо да споделя. Може да не е всичко, но е най-доброто, на което съм способна. Действително, човек пък ако пази всичко вътре в себе си няма как да издържи. Трябва си клапан, от който да се изпуска парата.   А и неоформените докрай мисли минават и заминават през главата ми (както думите на другите минават и заминават през ушите ми), друго си е като ги оформя и извадя наяве  ... освен, че си ги виждам по-ясно, може да позабавляват някой, а може и аз някой ден да се върна и да ги прочета. Не, че досега някога съм си чела старите постове, ама знае ли човек ...  

такова нискостебло и неокастрено -дето ги ражда едни стипчиви и кисели /тръгна баба за дренки :)/
ако съм животно -ми не знам -но ще съм животно със сигурност -зависи от случая :)
ако съм супер герой си избирам Плевел от Хman -тя неволно убиваше всеки ,който искаше да се докосне до нея - разбираш какво ти казвам ,нали ?
и последно -прекалено мътиш водното огледало в себе си -не знам защо го правиш -но знам ,че покоят никога не идва лесно.

аз съвети не давам -щото като теб / ти знаеш /не обичам -така че просто грей :)

Интересно ... за Плевел те разбирам прекрасно. Точно така се чувствам понякога и аз.

Знам, че ще се почувствам и сравнително спокойна някой ден .... но не съм сигурна дали ще е преди да умра. :)))))

Да, писането освобождава, освежава, ободрява...
Помага да не ни изгорят бушоните.
Затова, като Стрелец, си изстрелвай думите. Блогът е идеалното място да олабиш /думата е пухкава/ напрежението, да споделиш, без някой да те прекъсва, да пресътвориш себе си, да си бъдеш огледало. А и да срещнеш себеподобни...
Пожелавам ти да бъдеш кокиче, минзухар и еделвайс едновременно!
Съчетанието е прекрасно!
Поздрави!

ако бях дарво....хаха бих желал Бук или даб...защо?буйната ни младост е бука...здрав и свеж,силен и вели4ествен от ни6о не го е страх,от ни6о не му се струва достата4но сериозно докато...[не дойде времето за дарводобив:)]...един ден оба4е неименуемо идва старостаа.Тогава сте ни се иска да сме натрупали опита на стария даб...
"Стария" който носи мадроста,опита,"стажа" на далгия и труден живот,(дни на су6а;сурова и далга зима...)...смартта ни един ден е неизбежна(така сме устроени) но трябва ли да си пропиляваме живота в безсмислени игри,само да угодим на другитем,да се харесаме на близките,да бадем добри.....:)
хахахахаа......ТИ сам избира6 какьв да си...бади себе си,изживей живота си достойно...бурно...лудо...красиво и опасно:)...
ТИ ре6ава6!!!!!
А до колкото за животното....горския принц е за мен:)))