Измъчих се това лято. Радвам се, че свършва. В момента имам чувството, че и аз ще свърша заедно с него, но в това няма нищо чак толкова лошо. Днес си жив, утре мъртъв /е, не само в буквалният смисъл/, днес се радваш, утре страдаш, такава е музиката на дните ни.

Заедно със страданията, лятото ми беше богато на просветления от всякакъв характер. Имам чувството, че Господ ме беше подложил на някакъв ускорен курс на обучение и .... ми дойде много нагорно. Светнаха ми много неща за мен, за хората около мен и мисля, че дългата зима, която ще дойде едва ли ще ми стигне да обработя в съзнанието си поетата информация. Не, че не вярвам, че на някакво по-високо ниво информацията си се обработва моментално, но ...

Днес се хващам в един порив да се върна обратно към някои духовни учения. Силно се надявам периода на живот в реалността да ми е минал, и да мога да си се затворя пак над книгите. Никога не съм чела задълбочено Дънов и ми се струва, че мога да започна от него. Тъкмо днес попаднах на един откъс за страданието:

„Всичко туй е съобразно със законите на природата. Земята си мени лицето в продължене на 24 часа: едната страна е светла, а другата тъмна. Следователно в 24 часа на вашия живот вие ще бъдете тъмни и светли, ще страдате и ще бъдете радостни. Туй е неизменен закон, който обаче няма нищо общо с греха. Някой път грехът се преплита със страданието, но тези две неща не бива да се свързват. Страданието е един велик закон. Няма човек, който да не е страдал и да не страда. Дори Бог страда заедно с нас. Никой не страда повече от Него. Когато някой каже, че страда, аз казвам: Ти едвал си започнал с тази наука. Не е лошо да страда човек. С тези чувства, с които може да изпитате най-приятните неща в света, ще изпитате и най-неприятните. Когато вашето око е разстроено, не е в хармония със светлината, ще изпитате най-неприятните усещания от светлината; но когато вашето око е нагласено в хармония с нея, то ще изпита най-приятни чувства. Следователно, когато във вас се яви някоя дисхармония, това показва, че вие сте разгласени. Само чрез страдания може да се нагласявате. Онези, които свирят на китара, често настройват китарата си за известни песни; ще рече, вършат известно нагласяване – трябва да се промени гамата от мажорна в минорна или в хроматическа. В хора, които се стремят към благородното, този стремеж е свързан със страдание. Страданието и радостта са два противоположни полюса в живота. Всеки, който иска да се развива, трябва непременно да страда: страданията са врата, необходимо условие за радостта. Не искате ли да страдате, няма да имате радости в живота.”

http://triangle.bg/books/1914-11-02--1.1999/1917-02-04-10.html

Та, това лято бях доста разстроена. Има един човек, който ми каза това със съвсем малко по-различни думи, а той именно е последния, който слушах напоследък.

Тъй като никой не може да направи моите настройки, освен аз самата .... разчитайки може би само на малките знаци, които ми оставя Господ тук-там, от днес се хващам в ръце – първо ще се опитам да открия естеството и източника на дисхармонията, после ще се опитам да оправя нещата.