От няколко седмици се опитвам да прочета „Шогун”. Имам книгата отдавна и се опитах да я прочета навремето, но стигнах до средата и не помня  дали други книги ме отвлякоха или ми доскуча в крайна сметка, но я зарязах. Купих я втора употреба и е онова старо издание от 1984, което е с доста дребни буквички, а аз не съм добре със зрението и още по-не съм добре с търпението, та  .. така.   За момента съм много горда от себе си, че явно съм подминала мястото, до което бях стигнала преди, защото чета за събития, които изобщо не помня, ни от четене, ни от гледане на филма. Почти 2/3-ти съм прочела. :)   Не знам дали навремето щях да я разбера обаче тази книга и дали щеше да ми остави това впечатление, което ми оставя сега. Сега я чета с истинско удоволствие. Не само защото книгата си е хубава, а защото винаги съм се интересувала от приликите и разликите между източния и западния свят. Всъщност едва ли е можело да се говори за прилики преди, ако изключим вида – хомо сапиенс, ама хайде, с времето нещата са се попроменили.   Тъй като не се бях интересувала преди, сега открих, че Клавел се е базирал на доста исторически събития, разбрах кои са и прототипите на Торанага - Tokugawa Ieyasu  Блакторн - William Adams,    и Марико - Hosokawa Tama, както и на много от другите герои, които можете да намерите тук.  Сега съм стигнала обаче до момента, в който Гьоко-сан предлага на Торанага да се разделят куртизанките на обикновени куртизанки – тези, чийто дълг ще бъде да правят любов с високо професионално майстворство и гейши, които ще са отдадени само на изкуството и няма да са длъжни да се любят с клиентите. Този момент едва ли е исторически достоверен, но пък много хитро дава представа за тези .... професии в Япония, с които дори японците не са много наясно, както казва Уикипедия. Случайно или не наскоро гледах и „Мемоарите на една гейша”, та към текста и смътните спомени от сериала, в съзнанието ми има и доста ясни картини.  
Е, беше ми малко трудно да си представя само как са живяли западняците тогава, къпейки се веднъж в месеца и то само през лятото, лягайки си с дрехите и хвърляйки останките от яденето на пода, където се хранели кучетата и т.н. и т.н, но .... важното е, че Изтока  си го представих.

По непонятни за мен причини винаги ме е привличал Изтока.  Един познат наскоро ми каза, че като общо българите били по-склонни да симпатизират на източния свят, отколкото на западния. Може да има нещо общо с произхода ни, все пак, прабългарите са дошли от Изток, а може и да не е само това. Каквото и да си говорим Изтока винаги е бил и вероятно ще бъде по-духовно ориентиран, а Западът е по-материално ориентиран. Мен лично, в момента ме интересува обаче какво става на линията на досег между Изтока и Запада. Не вярвам, че едният начин на живот е по-добър от другият, колкото и да симпатизирам на Изтока. Вярвам, че истината е някъде по средата. България е някъде по средата, между другото. По този въпрос даже влязох в спор онзи ден, и опонента ми не можа да ми отговори дали трябва да изхвърлим компютрите и да се отдадем на природосъобразен начин на живот, след като източния мироглед е много по-екологичен, справедлив, светъл и чист. На Изток има все още много мизерия, и колкото и да ми твърдят, че хората не страдат много от тази работа, ами даже са и доволни от живота, не мога да се съглася.   Е, не мога да се съглася и с манията за успех и материални богатства на Запада, но ....   Факта е, че в момента културите ни се смесват и все повече ще се смесват, остава само да се надяваме, че ще е за добро. :)   Ето и някои от любимите ми японски и китайски градини:  

http://www.pbase.com/mtu_fulani/takata_garden   http://www.pbase.com/guwenfeng/chinese_garden&page=all   http://www.pbase.com/sabass1/kokoen_garden  

но тази книга съм я чела отдавна...и я бъркам с Манастира Шао Лин))))) Далечна ми е тяхната култура и разбиране....No ti opitaj, move i da ti dopadne)))

Имам само още 200-тина страници :)))

ще се справиш.Клавел ми е настолно четиво .После пробвай с Тай Пан и Гай Джин.А Търговската къща ми е десерт -наръчник за бизнес
ситуации.
:)

И слънцето изгрява от изток, макар земята да се върти обратно, т.е. от запад на изток:)) Дори посоките си имат значение, като се замисли човек!

А иначе източните народи са смесица от изключителен финес и церемониал, който запазват и до днес, и безкрайна жестокост и мизерия...

Една от първите книги, които прочетох като дете, беше "Нечакана повест" на Ниджо. Вече не помня съдържанието, но все още пазя няколко стиха от нея. Те така се ухажваха, май я готвеха за гейша или поне за живот в някой от дворовете, което е все същото:))

Законите на тоя свят
недълговечен
и да забравиш ти,
на мъката ще издържиш ли?
Върху ръкавите блестят сълзи.
Такааки

Тъгата си
и болката стаена
на думи как да доверя?
Сърцето ми лелее свиден спомен
за таз, що зърнах в кратък час.
Ариаке

Всичко е преходно
в нашия свят -
екне гласа на камбана.
Бледа, топи се луната -
чува ли моите жалби?
Акебоно

Нима насън съм те видял?
Тъй къса бе нощта.
Не искам никога да се събудя!
Сърцето помни нежния ти аромат
и пазя тоя спомен чуден.
Канехира

Корен на тъгата!
Той расте
в сърцето само!
По ръкавите ми сухо място няма -
пленница на вечна самота!
Ниджо

Плътта, разкъсвана от страсти,
когато бързо изгори,
дано димът он пепелта ми
в небето пътя да потърси
и все към теб да се стреми.
Ариаке

Кой облак знае
твоя път?
Кого да питам?
С надежда гледам
безмълвното небе.
Ниджо

* * *
Но най-голямото разделение между Изтока и Запада досега си остава по оства "колективизъм"-"индивидуализъм". Те и досега не прекършват хатъра на семействата си и живеят в корпорациите и фирмите си в големи семейства. Всичко това е съпроводена с голяма властова дистанция: мъжете са ценените, особено началниците, както и по-възрастните за сметка на по-младите (йерархичност)...

Но това, което на нас ни се вижда архаично и потискащо, тях ги спаси от мизерията. Успяха да скъсят кривата на Кузнец (периода от дъното/най-голяма бедност до достигане на приемливи съотношения на доходите между най-богатите и най-бедните - между 4-8 пъти, както е в най-развитите западни страни:))

Така че Япония и 4 азиатски тигъра не са Индия, а и Китай:))

Пространна тема. Да не досаждам:))
Лека! И успех в четенето.
Препоръчвам ти още "Източен вятър, западен вятър", "Вятър над пиниите" (за Япония).
А може и "Китайски загадки", ако още не са ти попадали:))

&&&&&

Шогун си е трактат по антропология, въпреки че е доста опрoстено като стил и сюжетност четиво (кат за американци).
Enjoy :))