Събуждам се тази сутрин, след като се събуждах няколко пъти през нощта и така както ще се събудя след следобедната дрямка, която си организирам в момента и какво да видя .... всъщност нищо не виждах, защото още дремех, но се усмихвах на полусън, ама така е думата .... та какво да видя – мрак навън. /да не забравя някой път да помисля по темата за събуждането и заспиването – на всички е известно, че най-хубавата част от деня е момента, в който си лягаш уморен в леглото ... което пък ме навежда на мисълта дали на края на живота няма по същата логика да е възможно да си умре човек с един голям кеф, ако си е свършил добре работата .... но ако се върна на събуждането – ако не те буди часовник и то си е голям, ама голям кеф :)))/.   Преди да се свестя съвсем прегледах блога и установих, че водещата тема е някакъв дъжд.   Абе, какъв дъжд?   Не мога да разбера как може да се влияе човек от атмосферните условия по душевни въпроси.   Та, не знам как е навън /всъщност лъжа, защото ходих преди малко до магазина и с крайчеца на съзнанието си усетих едни жмичкащи обувки/, но на мен в душата ми такова слънце грее, че направо ... изпепелява външния свят.   Това обаче малко ме плаши.   Доскоро и аз забелязвах външния свят. Позаигравах се с него, хвърлях тук-там по някоя реплика, случвало се е да чуя и някоя дуплика, но .... напоследък положението се затегна. Т.е. мислите ми бродят само из едни пространства, дето са си мои вътрешни и от външният свят ме интересува само едно нещо, което сега няма да казвам обаче какво е.   Щях да се притесня повече, ако тази работа ми личеше силно и ако не успявах да контролирам до някаква степен ... безумието си. Така разправяше и Кастанеда за воина – че трябвало да притежава контролирано безумие. Иди разбери какво точно значи това, ама карай. Само този, който знае що е безумие може да си го представи, а аз съм още начинаеща.   Преди темата за лудостта ме плашеше, исках да контролирам всичко в живота си. Сега нещо съм се променила .... не, че лудостта пак не ме плаши, но .... с някаква смътна надежда, че може да се контролира и тя, минавам нататък.   А и както sowhat цитира Буковски "У някои хора няма и грам лудост. Представете си какво противно съществуване водят. "   Дали пък понякога не съм водила и противно съществуване?   Няма значение миналото всъщност, освен с това, което е оставило у нас и то си е у нас - няма какво да го мислим. Лошото е, че не съм сигурна какво да мисля и за настоящето, но това не ме притеснява. Ако го докарам даже до състояние на немислене ще е най-добре.   Дали да не се монтирам на прозореца и да видя как дъжда навън ще се срещне със слънцето в душата ми? Най-много някоя мечка да се ожени и вълк да роди :)))))   После си лягам .... да помисля за заспиването и събуждането :)))))   P.S. Споменах ли някъде че съм в отпуск? :)

E, приятна отпуска!

сън ,слънце ,само лудите не признават лудостта си -всеки друг е склонен да рови в душата и сърцето си и да открива онези малки пътечки водещи до отклоняването от коловозите в които ни вкарва уж"нормалният" живот.
ако го докараш до немислене /в което позволи ми да споделя -дълбоко се съмнявам /-тогава можеш да си сигурно в повече от грам лудост.
но не виждам как ще стане :)

Добре се отклонявам напоследък, но карай ... за немисленето си права, разбира се. :)

НОРМАлен - звучи скучно.
Луд, лудетина, луди работи - звучи весело, а?
Хи х хи ха.

Честита ти отпуска :):):):)