Има много книги, които никога няма да прочета в живота си. Не, че не ме блазни мисълта, ако имаше някакъв начин да прочета всичко дето някой, някога е написал и е издал по света. Ако не бях сигурна, че по-голямата част щяха да са пълни глупости щеше да ме блазни още повече, но както знаем, човек трябва да сложи граници на любопитството си, защото заради последното може да се пържи в Ада.  Сссссссс ... :))))   Та първата книга, която разбрах, че няма да прочета никога е „Муха в ковчега” на Ърскин Колдуел. Не ме разбирайте погрешно, нямам никава идея за какво става въпрос в книгата, не е изключено да е интересна. Просто тази книга я има в библиотеката на нашите от времето, когато баща ми четеше. За пръв път съм я заглеждала доста малка, когато предполагам още съм чела приказчици и винаги заглавието и ме е карало да повдигам вежди в недоумение.   В началото се канех като пораста да я прочета само и само да разбера защо някой ще си кръсти книгата по този странен за мен начин. После годините минаваха, мярках я пак в библиотеката, но и във времена, в които не е имало какво да чета (не съм сигурна дали е имало такива, но да приемем) не съм усещала желание да я захващам. Вадила съм я от рафта няколко пъти, заглеждала съм я пак ... помня, но освен неотиващото си недоумение от заглавието, желание за четене нямах.   Всъщност смътно си спомням, че веднъж се опитах да я започна, но първите изречения явно не са били никак впечатлителни, та ... така и не минах първата страница май.   Съвсем неотдавна я видях пак у нашите и ме осени прозрението, че аз никога няма да прочета тази книга. И няма да я прочета заради заглавието.   Знам, че има хора, които хранят болезнен интерес към всичко свързано със смъртта на тялото. Предполагам към начините за умъртвяване, към погребенията, към ковчезите, към призраците, към скелетите в гробищата, към .....  Въпреки че въпроса за смъртта изобщо мен също винаги ме е интересувал, да не говорим, че понякога си мисля, че целият ни живот е една подготовка за правилно умиране, но що се отнася до ритуалите и атрибутите на смъртта на човешкото тяло, това никога не е било от интерес за мен, даже ми е гадно.   По същият начин никога не съм се интересувала от мухите. Ако изключим моментите, в които някои от тях стават много достадни и се опитват да се разхождат по тялото ми - тогава замислям убийства.   Е, кажете ми сега как може да ме привлече заглавието на книга, което съдържа два обекта, които не само не представляват интерес за мен, ами даже от мисълта за тях ми става гадно. Моменталната ми асоциация е, че и книгата е гадна.   А книгата може и да е интересна .... :)   И накрая като стана въпрос за ковчези и смърт, а аз едва ли ще се спра някога пак на тази тема, да си кажа за един въпрос, който ме вълнува в тази връзка. Искам като умра да ме кремират, но в града, в който живея не предлагат тази услуга за покойниците. Ако обаче в някой съседен град предлагат, съм чула, че не е разрешено да се превозват трупове по пътищата. Това последното дали е вярно?   Ако е, или трябва да сменя града, или да си посветя живота на изграждане на крематориум в моя.   Като подходящо музикално оформление на темата предлагам eдна група с име „Смърт”, на която фронтмена почина, лека му пръст, и която аз не бих слушала, но знам, че има много почитатели .... е ”много” е много силно казано, но ....  

По-точно може би се крие някаква символика в тях. Мен лично ме заинтригуват такива заглавия. Не мисля за смъртта или за ковчези, а за това каква ли идея е вложил автора в произведението си!
Поздрави! :)

kolduel ,foknar, saroian...lubimite mi avtori ot uchenicheski
godini...

Ако трябва да съм честна и Фокнър не можах да го чета навремето. Сега може да се коригирам за Колдуел, но за Фокнър не съм сигурна.
Е, то не може всичко да се прочете, а и за различните хора, различни автори подхождат ... за различни периоди от живота :)

След малко отивам до нашите и ще взема книгата. :)
А Селинджър ми е много любим. :)

Мисля си, че хора като теб си губят времето в нарцисизъм , явно се упояваш да гледаш буквите излизащи из под "перото ти" или пък се мислищ за надарен писател...времето което губиш в празнословие можеше да ти послужи да прочетеш нещо смислено ...например "Муха в ковчега".

... просто се забавлявам :)
Знаеш ли какво е това "забавление"?
А ти защо си губиш времето да коментираш нарцисизма ми? Задаваш ли си този въпрос? :)

Има ли по-голямо забавление от това да споделиш хубава книга с приятел....вместо да си "задаваш" години наред въпроса да прочета ли тази или онази книга ..ами ако е глупава, ами ако се пържа в Ада....ами, че ти го правиш /да се пържиш в Ада/ ежедневно , подлагайки на съмнение всичко и всички около себе си.Мисля си /не че е важно какво мисля аз/, че отделяш много време в празномислие или празнословие...че май повлече и мен в тази "игра"....Пожелавам ти много "умни" книги да откриеш и никога да не се сблъскаш с "глупави" книги /по твое мнение половината книги са такива цитирам те :"Ако не бях сигурна, че по-голямата част щяха да са пълни глупости/

... що е забавление, но поне знаеш що е празнословие. Ако отговориш и на този коментар, ще разбирам, че празнословието ми не е чак толкова празно, след като предизвиква интереса ти .... или просто лесно се "повличаш" в игри :))))

Как прецени , че лесно се "повличам" в игри след като упорито твърдиш, че : "Явно не знаеш ...
... що е забавление" ??:)))))))
А иначе "игрите" са хубаво нещо ......... доказателство е целата тази полемика........... и слава Богу не можеш да упрекнеш само мен в това "повличане"/"увличане"....:)))))))))

цЯлата!
:)