И през нощта ме събуди бурята, и сега присвeтва навън и късче небе изтича в капчука, .... но странно защо, слънце в душата ми грее, сякаш в резултат на акреция някъде в мен е избухнала свръхнова. Знам, че твърде залитам в сравнения с космическите пространства, но тази планета отдавна е малка за изтерзаното ми от болка и радост материално-духовно тяло.  
 
http://www.sirius2.net/kar/karb/priroda.html