Постинг
01.08.2007 07:11 -
Гитанджали
Автор: sunflower
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1883 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 01.08.2007 07:12
Прочетен: 1883 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 01.08.2007 07:12
Тази сутрин просто се сетих за любимия си поет .... :)
48 Морето на утринната тишина се пръсна във вълничките от птичи песни; и цветята край пътя всички бяха весели; а златното богатство се изсипваше през прореза сред облаците, но ние крачехме залисани по пътя си и не обръщахме внимание на нищо. Не пеехме възторжени песни, нито играехме; не ходехме на пазар в селото; не продумвахме дори, не се усмихвахме; не се бавехме по пътя. Ускорявахме вървежа си все повече и повече, додето времето препускате край нас. Слънцето се изкачи насред небето, а в сенките гукаха гълъби. В знойния въздух на пладнето кръжаха и танцуваха съсухрени листа. Задрямало, овчарчето сънуваше под клоните на горската смокиня и аз полегнах край потока и изпънах уморените си членове върху тревата. Всички мои спътници ми се присмяха. Те навириха глави и пак забързаха нататък; не се извръщаха назад и не почиваха и се изгубиха далече в синкавата мъглявина. Те прекосиха много хълми и поляни и минаха през непознати далечни краища. О, чест и слава, героично войнство на нескончаемия път! Насмешки и укори ме жегваха да стана но не намираха в мен отклик. Аз се предадох, в дълбините на радостно унижение, под сянката на смътна наслада. Покоят на зелената тъма, извезана със слънце, се разстла полека върху сърцето ми. Забравих за какво бях тръгнал на път и без борба отдадох своя ум на плетеницата от сенки и от песни. Най-сетне, когато се събудих от дрямката си и отворих очи, видях те да стоиш до мен и да обливаш съня ми тих със своята усмивка. А как се плашех, че пътят ще е изнурителен и дълъг и че без труд и мъка няма да те стигна!
58 Нека всички мелодии на радостта се смесят в последната ми песен — радостта, която кара земята да прелива в необузданото изобилие на тревите; радостта, която прави тези двойници живот и смърт по цял свят да танцуват; радостта, която нахлува с бурята, за да раздруса и разбуди целия живот със смях; радостта, която сяда със сълзите си неподвижно върху разцъфналия ален лотос на болката; и радостта, която запокитва всичко свое в прахта и няма думи.
60 Върху брега на безпределни светове се сбират децата. Необятното небе над тях е неподвижно, а неспокойната вода лудува. . Върху брега на безпределни светове се сбират децата с викове и танци. Те вдигат пясъчни дворци и си играят с празни раковини. От изсъхнали листа изплитат лодките си и усмихнати ги пускат в плаване над ширнатата бездна. Децата си играят върху брега на световете. Не знаят как се плува, нито знаят как се хвърлят мрежи. Ловци на бисери се гмуркат за бисери, търговци плават с корабите си, а пък децата събират камъчета и отново ги пръскат. Те не дирят скрити съкровища, не знаят как се хвърлят мрежи. Морето се надига със смях и бледа усмивка озарява крайбрежието. Смъртоносните вълни напяват на децата безсмислени балади, както пее майката над мъничката люлка. Морето си играе с децата и бледа усмивка озарява крайбрежието. Върху брега на безпределни светове се сбират децата. По небето броди буря, кораби потъват безследно във водите, смъртта навред вилнее и деца играят. Върху брега на безпределни светове се стичат децата на великия си сбор.
Рабиндранат Тагор
/има го на Спиралата/
48 Морето на утринната тишина се пръсна във вълничките от птичи песни; и цветята край пътя всички бяха весели; а златното богатство се изсипваше през прореза сред облаците, но ние крачехме залисани по пътя си и не обръщахме внимание на нищо. Не пеехме възторжени песни, нито играехме; не ходехме на пазар в селото; не продумвахме дори, не се усмихвахме; не се бавехме по пътя. Ускорявахме вървежа си все повече и повече, додето времето препускате край нас. Слънцето се изкачи насред небето, а в сенките гукаха гълъби. В знойния въздух на пладнето кръжаха и танцуваха съсухрени листа. Задрямало, овчарчето сънуваше под клоните на горската смокиня и аз полегнах край потока и изпънах уморените си членове върху тревата. Всички мои спътници ми се присмяха. Те навириха глави и пак забързаха нататък; не се извръщаха назад и не почиваха и се изгубиха далече в синкавата мъглявина. Те прекосиха много хълми и поляни и минаха през непознати далечни краища. О, чест и слава, героично войнство на нескончаемия път! Насмешки и укори ме жегваха да стана но не намираха в мен отклик. Аз се предадох, в дълбините на радостно унижение, под сянката на смътна наслада. Покоят на зелената тъма, извезана със слънце, се разстла полека върху сърцето ми. Забравих за какво бях тръгнал на път и без борба отдадох своя ум на плетеницата от сенки и от песни. Най-сетне, когато се събудих от дрямката си и отворих очи, видях те да стоиш до мен и да обливаш съня ми тих със своята усмивка. А как се плашех, че пътят ще е изнурителен и дълъг и че без труд и мъка няма да те стигна!
58 Нека всички мелодии на радостта се смесят в последната ми песен — радостта, която кара земята да прелива в необузданото изобилие на тревите; радостта, която прави тези двойници живот и смърт по цял свят да танцуват; радостта, която нахлува с бурята, за да раздруса и разбуди целия живот със смях; радостта, която сяда със сълзите си неподвижно върху разцъфналия ален лотос на болката; и радостта, която запокитва всичко свое в прахта и няма думи.
60 Върху брега на безпределни светове се сбират децата. Необятното небе над тях е неподвижно, а неспокойната вода лудува. . Върху брега на безпределни светове се сбират децата с викове и танци. Те вдигат пясъчни дворци и си играят с празни раковини. От изсъхнали листа изплитат лодките си и усмихнати ги пускат в плаване над ширнатата бездна. Децата си играят върху брега на световете. Не знаят как се плува, нито знаят как се хвърлят мрежи. Ловци на бисери се гмуркат за бисери, търговци плават с корабите си, а пък децата събират камъчета и отново ги пръскат. Те не дирят скрити съкровища, не знаят как се хвърлят мрежи. Морето се надига със смях и бледа усмивка озарява крайбрежието. Смъртоносните вълни напяват на децата безсмислени балади, както пее майката над мъничката люлка. Морето си играе с децата и бледа усмивка озарява крайбрежието. Върху брега на безпределни светове се сбират децата. По небето броди буря, кораби потъват безследно във водите, смъртта навред вилнее и деца играят. Върху брега на безпределни светове се стичат децата на великия си сбор.
Рабиндранат Тагор
/има го на Спиралата/
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 39186
