На билото бяхме само скалите, тревата, птиците и аз ... ако не броим конските фъшкии.         P.S. Ходих на планина сама, уж с цел да мисля по някои въпроси.   Нито усетих, че съм сама, нито помня да съм мислила.   Помня, че ми беше тежко изкачването, през цялото време се псувах, че съм абсолютен кашкавал-турист, но най-неочаквано се хващах, че съм изминала голямо разстрояние за съвсем задоволително време ... ей, така, без да се усетя.   Псувах се и, че пих предишната вечер и че на всяко спиране за почивка на секундата бях готова да заспя. Когато най-сетне стигнах до „Окото”, бях решила твърдо там да се оставя в нежните прегръдки на съня, но .... уви, така и не успях. Беше прекалено топло или вече бях прекалено уморена, не знам.   Щях май и да питам нещо Господ докато бях на езерото, но се уплаших да не ми отговори и се отказах.   И да съм свършила някаква полезна работа с това ходене, тя е била на подсъзнателно или надсъзнателно ниво, ... на съзнателно нищо не свърших.    

що не се обади да ходим заедно ?:PPP
щях да те кача и на черешата .или поне да те наджакузя )))

... в случая смисъла на упражението беше да ходя сама ... отдавна се канех да го направя, но установих, че нищо особено не е, така че следващия път задължително с теб :)

обикновено изпълнявам ролята на вътрешният глас....
хахахах
игоисткЪ