Милата ми майчица вчера ми сподели, че и минало през ъкъла дали няма да се побъркам (а дали не беше въпрос дали не съм се побъркала) от толкова четене.   Как съм могла да седя цял ден на компютър и въпреки това след работа пак на компютър или да чета книги.   Имало някаква жена дето живяла наблизо и била много учена /Бог знае какво значи това в нейните и комшийските очи /от които тя понякога черпи информация от втора ръка/) и която полудяла.   Боже, Боже! Никога не бих предположила, че мама може да се уплаши за мен за такова нещо. Но се опитах да се погледна през нейните очи и да я рабера и ..... май я разбирам .... По-важното обаче е, че тя въпреки че не ме разбира, ме разбира, просто защото ме обича.   Удивително нещо са майките!   Или трябва да кажа, удивително нещо е истинската обич!

здравей. Като чета последните ти постинги си мисля, че някаква нова любов те тормози. вярно ли е?

Да са ни живи и здрави майките! Че ако няма кой да се притеснява за нас е мнооооого по-лошо! :))))
Поздрави от мен! :)

"...no hay mujer en este mundo que ocupe tu lugar
porque madre hay una sola y no se puede remplazar"

-DJ Mendez