И днес исках да гледам отминаващите облаци. Не можах. Нямаше облаци, или поне не отминаващи. Успях обаче да се вглъбя в себе си и да променя гледната точка.   Видях небето като море, по което вместо кораби, пореха вълните самолети, и върху което валеше сребърен дъжд. Може и да не беше дъжд, а пухчета от дървета посребрени от слънчевата светлина, но няма значение - красиво беше.   В душата ми също беше красиво. Една тръпнеща красота. Пак не се побирах в кожата си и сигурно затова гледах небето .... имах нужда от простор. Имах нужда пак да излетя нанякъде ... или по-точно към едно определено място.   После се почувствах благодарна, за това, което имам и се плеснах по челото, че за сетен път забравих да изразя благодарността си. Колко често забравяме наглед най-прости неща, а в същото време най-важни.   Огрубели сме от този живот. Огрубели сме от контакта с груби хора и сме забравили изтънчеността на душите си. След като красотата на душите ни не се котира в света на Цар Пари и Царица Суета, ние я затъмняваме, занемаряваме и забравяме. А душите ни са красиви.   Красотата обаче разцъфва в тях и остава при едно единствено условие и то е любовта. Няма красота, без любов в душата и няма любов без красота. Кое е първо не знам ... като с яйцето и кокошката е май ... :)

На този, на който давам любовта си искам да дам и цялата красота на този свят, но нима има от къде другаде да я взема или откъде да я пречупя освен през собствената си душа. Мисля, че имам доста да поработя по въпроса ....  и затова се захващам за работа ... :)

аз мисля, че работата ти отдавна вече дава резултати :)

Обади се!

за АСОЦИАЦИЯТА НА ОБЛАКОЦЕНИТЕЛИТЕ - http://www.cloudappreciationsociety.org/
Също така всеки заинтересуван от горния линк може да посети блога на Dachy - http://www.leeneeann.info/blog/

;)

ако е казано ,ще ти посветя един пост с много облаци :)може да се случи по късно вечерта по някое време или утре в късният следобяд / сутринта имам изпит /.
мога да ти кажа само че облаците са невероятни .
и всичките са за теб:)

За едната красота живеем :))) Точно тази сутрин, посрещайки слънцето, преживях невероятни мигове, наблюдавайки непрекъснато променящото цветовете си небе... и се замислих, колко рядко се сещаме да го погледнем в ежедневието си. И си напълно права за това, че любовта е форма на красотата... всъщност са едно. Мечтателка такава - постинга ти добави може би последният щрих в един прекрасен ден! :)))