Имам особени отношения с Рила. Всъщност, не и чак толкова особени, просто едни почти обикновени ... любовни отношения с планина. Влюбих се в нея някъде в началото на 90-те и от тогава се виждаме сравнително редовно (не толкова редовно, колкото би ми се искало, но ... ) и се радваме една на друга. Не ми е на нивото, за да разбера всъщност колко е нейната радост, но мойта е безмерна и все пак расте с годините. Тъй като е много по-древно, по-мъдро и изобщо по-висше същество от мен, знам, че в сърцето и има място за хиляди, милиони, милиарди човешки същества. Това е съвсем в реда на нещата и знам, че сърцето и е отворено за всички. Въпросът, който ме вълнува понякога е, доколко сърцата на хората, които се разхождат из горите и, долините и, височините и са отворени за нея. Всеки си знае за себе си колко му е отворено сърцето, но има една особена порода хора бродещи из пътеките и и катерещи се по върховете и, които мен лично са способни да ме докарат до истерия .... е, малко силно казано, де, но ..... много ме дразнят, ама много. Това са онези типове с хронометрите, крачкомерите, тефтерите и статистическите данни. Лудвам само като чуя реплики от сорта: ”Ти за колко взе разстоянието до хижата?” Точно този въпрос зададе днес един сравнително млад катерач на бедния, към 80-годишен фотограф, с който се „надпреварвахме” по пътеката към хижа Мaльовица и малко по-нагоре с детето. Фотографът му каза, че за негов срам му трябвали над 2 часа, защото нещо не се чувствал добре, а аз толкова се издразних на въпроса му, че после не съм сигурна, дали чух правилно, но онова момченце май му се похвали, че взело разстоянието за 30 мин. Абе, я се разкарай от тука бе, безчувствен идиот заспал!!! За колко минути???? Вземи и си ги заври тези минути .... там дето слънце не поглежда! Чух те после и как разправяше колко върха сте минали. Чух! Голям праз!!! Знаеш ли колко ме впечатляваш с височини и бройки? Любовните отношения с планината са като секса. Знаем ги тези, дето търсят бройки и се хвалят пред приятели колко пъти са го направили тази вечер и колко дълга им е оная работа, измерена в ранни зори в максимално възбудено състояние. Знаем ги, но не, мерси! По същия начин им казвам, изразявайки се максимално любезно, разбира се, и на тези с хронометрите, крачкомерите, тефтерите и статистическите данни – „Не, мерси”. Искам да говоря с човек, който обича планината ... ама наистина обича планината. По същия начин, по който искам да правя секс с човек, който обичам и ме обича.   Отдавна таях тези мисли у себе си и няколко случайни реплики от днес ги отприщиха. Помня в едно далечно минало как един приятел си водеше в тефтерче списък с върховете в България, които били над незнамколкоси метра и които искал задължително да изкачи. Или всъщност, записваше тези, които вече е изкачил ... не помня ... като някой ми разправя някакви абсурди (за мен), изключвам. Като ходехме пък заедно само ми сочеше върховете и цитираше имена и едва ли не историко-географски данни. Много се нервех тогава, но някак не можех да формулирам у себе си причината, по която се дразня. Сега я знам. Не ми пука изобщо как се казва този или онзи връх, не ми и пука как се казват цветята, например. За мен са острия връх отляво, или подобния на камила от дясно, цветята са камбанките, синичките, розовите и т.н. реката „едикояси” е: реката. Какво значат тук някакви си имена? Там съм, вдишвам аромата на цветята, гледам как вятъра-художник рисува абстрактни картини, съществуващи за части от секундата, по повърхостта на езерото (не ми пука как се казва). Лежа на тревата и гледам отминаващите облаци, или се опитвам да медитирам или гледам детето хвърлящо камъни в реката и крещя с пълен глас с него .... Съществувам там, в онзи момент, щастлива съм .... това са отношенията ми с планината ....    Айде тия със статистиката у лево!

http://www.rilanationalpark.org/bg/index.phtml

съм с написаното. Мисля, че и аз обичам планината по този начин.

...които се спотайват някъде надълбоко в теб и излизат, когато имаш много нужда от тях. Един от тях ми е потропването на конете, които носят багажите към рилските езера за събора през август. Те са спънати, но въпреки това изминават невероятни разстояния през нощта, гонят сънищата си, знам, те са диви коне. И водачите ходят да ги събират чак към шестото езеро, сред страшни псувни в 4 сутринта:) А аз тайно се протягам, преди заспиване, от палатката и им подавам захарчета. И звездите над езерото пред мен (второто) са някак звънки. Отварям уста за един напиращ монолог, но се сещам, че Джесика е от друга пиеса. А там сме само аз, езерото и звездите. Планината е сън... а сънищата сънища остават...

имама такива с Пирин. ходя където ходя и винаги в крайна сметка се връщам.

Божествена е Рила.

Пирин, също:)
Божествена е.

значи ще се върнеш пак. :) премиери книги ,обожание -всичко е суета .
всъщност се радвам ,че могъществото на планината никога не ми позволява да забравя колко сме преходни .

Живяла съм цял живот в полите на Рила, изглежда невероятно, обгражда целия град!!!! Обичам я много!!! Съветевам всички, които не са се качвали на Мусала да го напраят! Изживяването е невероятно!!!!!!!!!!

... и Алтай и Хималаите ...
Всички ни докосват ... до Бога! :)))))

И мен днес ме замериха с въпроса: "Набра ли си билки? Днес е Еньовден". Аз отидох да дишам, да гледам, да летя. Да се порадвам на планината, а не да взема от нея.
Не отговорих, нямаше да ме разберат.
Сега се сещам за първото ми докосване до планина извън България. Северна Италия, близо до Милано. Гледах с жадни очи всеки стрък, всяко камъче, всеки хълм. Нямаше разлика, всичко беше като в нашите планини. И се чувствах като у дома.
Поздрав!

Ей,не забравяйте Родопите!

и Балканът !!!

наите ли кво е да циклиш с байка, без карта, посред Август, в СаХара!
и като се запилееш нанИкъде по здрач?
без карта и компас?
ми, ноо просто - разпъваш палтката и вечеряш квото съска под трънката. оназ усойна проклетница - змията, брат'чедката на змиорката
=]

Но за сметка на това вечни...а планините с неописуемата си красота са създадени за да ни съпътстват в земната част от живота ни....

... звучи много хубаво :)))

strianakiev, хората са преходни - това е така
а планините, в сравнение с нас, са вечени!

освен това, планините са отпреди хората!
значи, не заради това са били създадени планините...

за всички нас - алчните хора, е добре да избягваме егоцентричната гл.точка от преди Галилей, че Земята /респективно човечеството/ е центъра на Вселената...
и колко по-чисто и спокойно щеше да се живее - без болни амбиции, стрес и глобално затопляне, ако в центъра на свързанта с нас Его-координатна система поставяхме поставяхме не себе си, а, примерно, планината/майката-природа