От известно време не пиша тук истории за хора, които познавам. Един ден просто се уплаших. Уплаших се защото тази година двама от хората, за които съм писала починаха. Може да се каже, че починаха от естествена смърт дотолкова, доколкото не става въпрос за насилствена смърт или за катастрофа някаква. Дали е естествено обаче внезапно да си отидеш на 50 или 60 години е под въпрос за мен. Разбира се, опитвам се да мисля, че смъртта им няма нищо общо с факта, че съм разказвала истории за тях тук, но ..... някак ми стана кофти от това съвпадение и се зарекох повече да не пиша за никой.   Днес обаче искам да напиша нещо за един друг човек, който също си отиде неотдавна, но за който не съм писала никога. За разлика от гореспоменатите двама, той изигра малко по-голяма роля в живота ми и мисля, че никога няма да го забравя.   Нека този пост е моят In memorium.   Преди да го срещна слушах само истории за него. Беше работил в нашата фирма преди аз да започна работа и приятелката ми, както и всичките ми колеги го познаваха добре. Най-далечната във времето история, която бях чувала за него е за катастрофата. Не знам точно на колко години е бил, може би към 30-те. Още тогава обичал да пие и след някакъв як запой с най-добрия му приятел запалили колата и тръгнали нанякъде. Катастрофирали и приятеля му починал на място, а той бил потрошен целия и на границата между живота и смъртта. Мисля, че бил в кома няколко дни. После се свестил, позакърпили го, набили му пирони по изпотрошените крака и след месеци се възстановил. Лошото е, че и любовта към алкохола му се възстановила и .... се задълбочила даже.   Това, което говореха иначе хората за него бяха хубави неща. Интелигентен и изключително добър специалист в областта си, точен, услужлив, винаги усмихнат и готов да те изслуша .... В същото време с доста свободни нрави, които от никой не криел. С една дума известен Дон Жуан. Въпреки последното, приятелката ми, която иначе е с доста пуританско възпитание, казваше, че е един от най-добрите хора, които познава. На младини бил красив.   Когато го срещнах трябва да е беше на около 42. За съжаление не беше останала много от предишната му красота, защото беше напълнял, косата му беше оредяла и посивяла. Изглеждаше може би с десетина години по-стар за възрастта си. И въпреки това беше изключително чаровен, защото знаеше какво да говори по принцип и какво да говори на една жена. Беше от хората, които изпълват цялото пространство с присъствието си. Осъзнат за себе си и за света около него, независимо, че не виждах да извлича много полза от това осъзнаване. Хареса ме от пръв поглед и след две изречения, реши, че съм от малкото жени, които могли да мислят. Тогава още не осъзнавах добре колко малко е развита функцията мислене в повечето хора и реших, че ме будалка нещо, но ми стана приятно, защото ми направи комплимент свързан с менталните ми способности, а не с физическите ми данни.    По онова време ми казваха, че пие поне по литър водка на ден. Видях го сама да пие много, но предвид, че ми беше интересно да си говоря с него поддържахме известно време връзка. Запозна ме с жена си и ми разказа за някои от любовниците си – без имена, разбира се. Разказа ми и как си подарил сам луксозна проститутка за един рожден ден. Разни други истории за лудориите, които вършил през живота си, който се опитваше да живее ... на макс.   Разбирах го и не го разбирах. Не харесах жена му и си помислих, че тя може да е причината да живее по този начин, но .... сега не знам. Тя може да имаше гнила душа и змийски език, но той сякаш я обичаше. Това не пречеше да има любовници и да я насърчава тя да има своите. Използваше термина „семеен секс” и казваше, че си е хубаво нещо. Нямаше табута за него. Наистина смяташе май, че от този живот трябва да се гребе с пълни шепи, но за разлика от някои по-отявлени егоцентрици от него, умееше и да дава. Е, никога не се знае доколко даването не е свързано с очакване да получиш нещо в замяна, но .... да не задълбаваме .... Хубав човек беше и туй то. Чиста душа, независимо от разгулния и начин на живот. Разбираше вече и, че алкохола му идва много и трябва да направи нещо, но ... май не правеше. Не му пукаше. Взе да ми става мъчително да го наблюдавам как се самоубива бавно и започнах да го избягвам. Приятелството ми, може да му даде няколко мига топлина, но не променяше нищо в живота му, не че съм очаквала и да променя, де ...  но ....   След някакво време, в което не се бяхме виждали ми каза, че ще ходи в санаториум да  лекува алкохолизма си. Отиде. Върна се. Започна пак да пие. По това време пак го видях, но беше много, много посърнал и ми каза, че нямало да го бъде. Не му повярвах. После съжалих, защото след няколко месеца вече го нямаше.   Сега минавайки по улиците виждам некролога и се питам дадох ли нещо от себе си на този човек в последните една, две години от живота му. А не можех ли да му дам още нещо ....  

Всеки среща в живота си такива специални хора...и те го учат на нещо...не знам точно на какво ,но е хубаво че си го срещнала ..и че е оставил следа в теб.

Не знам какво да ти напиша сега...
И аз съм се чувствала така спрямо някои хора, които съм познавала... Винаги се питам- не можех ли да направя още нещо... нещо повече... за този човек? И едва ли някога ще намеря отговор (на този свят).
И макар че се терзая вътрешно от време на време, все пак съм склонна да приема успокоителното съждение, че не е можело... кой знае какво повече да направя... Нещата си имат своя естествен ход.

А - и има неща, които са писани, и други- които не са...
Вярвам (или се опитвам да вярвам) в това...

когато загубим някой или пропуснем мига!
Деликатно е да се намесиш в точния момент.Рядко усещаш кога е той.После се разкъсваш от терзания и мисли,но всичко е приключило...
Остава ни да дадем по-вече на тези,които са все още до нас.Да не пестим хубавите думи и действия,когато са заслужени!

май ти бях казвала още в "Изворите", че трябва да реализираш писателската си дарба.Не го приемай като ласкателство - откровеността ми е известна на приятелите ми.И какво от това - една непозната ти дава оценка.Ами просто да знаеш, че би имала голям успех с написана от тебе творба:)

"Всичко е поправимо, само смъртта - НЕ."