Вчера в блога на колежката блогърка sowhat /много и харесвам ника/ стана дискусия относно издаването на книги в „Абсурдистан” и файдата от публикуването в интернет или „нет трибуната”. Щях да и коментирам в блога, но ще използвам собствената си нет трибуна да известя на света колко ми пука за него и трибуните му. :)
Та, sowhat задава въпроса коя е sunflower и колко хора я знаят и пита какво от това, че 2380 човека /хаха ще я направим пословична тая цифра/ ще ме прочетат. Стана въпрос за съседките и фикциите.   На първо място трябва да подчертая две неща:
-          никога не съм си помисляла сериозно да ставам писател, но както твърди sowhat, днес писател може да стане всеки, т.е. и аз, ако дам някой лев да ми публикуват книга. Така че ще разсъждаваме от тази позиция.   -          на някои хора може да им се стори, че мозъка ми е твърде промит от нормален будизъм, дзен-будизъм, даосизъм, езотерика и тем подобни, но нека да приемем за момент, че съм достатъчно осъзната за себе си и това, което говоря не е преписвано от книги в главата ми, а са си мои лични усещания и дълбоки убеждения, получени в резултат на житейския ми опит и .... такива някакви работи.     Значи, издавам книга. И отивам у комшиите да се хваля? Е, те това няма да стане никога!!! Аз от комшиите бягам като от бесни кучета .... не, не искам да кажа, че те са кучета. :))) Имам само едни роднино-комшии, от които не мога винаги да избягам и тях, например, се наложи да ги каня да дойдат да ме гледат в театъра. И какво? Потупаха ме по рамото – добра съм била. Пиесата им харесала. Браво! Твърде се съмнявам да бяха разбрали съществените неща в нея, ама карай. На другия ден, разбира се, всичко беше забравено така или иначе.  От известно време смятам комуникацията с хора, на които главата не може да роди и една оригинална мисъл за напълно излишна. Загубих твърде много време да им оправдавам съществуването вътре в себе си. Инаф.   Иначе в моя малък живот, аз си имам своите малки постижения, които са предизвиквали възхищение и лека завист в лица, като гореспоменатите. Какво ме грее мен това възхищение и тази завист? Нищо. Те са едно голямо нищо. Аз съм си все тая, която съм си и един по-особен поглед не може да настани някое по-хубаво качество у мен, от което в крайна сметка да ми стане по-добре. Е, може би само ако този поглед е искрено влюбен и ме вдъхновява и ме кара да искам да съм по-добра.   Затова смея да твърдя, че и да издам книга и даже да успея да стана известна за ден, два, от това не само няма да ми стане по-добре, ами ще ми стане и зле. Не стига, че и без друго се старая да намаля комуникациите с човечеството до екзистенц минимума, ами и от светска суматоха направо се изприщвам.   Миналата година по това време някъде присъствах на едно дребно светско събитие в София, за което си правих прическа и маникюр, което беше безпрецедентно в живота ми. Бях истинска госпожа ... за един ден. Е, и какво? Говорих си с важни клечки. Видях възхищение в няколко мъжки очи. Заприказвах се и усетих симпатия в гласа на някаква новопристигнала служителка в американското посолство, както и в прекрасния глас (чух я после да припява песен на Уитни Хюстън и звучеше .... ммммм малко по-добре от Уитни .... хахаха, майтапя се, не разбирам толкоз от музика) на англичанка негърка, някъде около 100 кг, с потресающото име Наташа. :) После намерих фонтана с шоколада и щастливо си топих ягодки в него за мезе на виното. Е, това беше в края на събитието, когато се чувствах значително по-отпусната, отколкото бях в началото. А в началото беше кошмар. По-стегната обстановка едва ли съм виждала някъде. При присъствието на светски събития думата „свобода” е табу. Никой не е свободен там и никой не може да бъде себе си. Фалш и лицемерие до дупка. Колко може да издържи нормален човек на това? Ден, два, година? Аз едва издържам няколко часа и няма по-щастлив човек от мен като се прибера в тотално неизвестната си къща на тотално неизвестната улица в тотално неизвестния ми град.   Имаше един момент, в който сериозно се замислих дали не съм била някаква известна личност в някой предишен живот (то е ясно, че всички са били известни личности в предишните си животи, та защо аз да се цепя), след като в този така копнея за отшелничество. Е, поне на този етап, като бях малка май исках да съм известна :))))   Та, не им завиждам на известните. Вярно е, че известният писател може да каже много неща на много повече хора. Е, и какво от това? От една страна няма нищо ново под слънцето и всички гениални и прости, фундаментални идеи са вече записани и са известни, а от друга, тяхната уникална интерпретация от един конкретен талантлив писател така или иначе ще оценят истински малко хора, много малко.  И тук идваме до нещото, което според мен е съществено. Именно тези малко хора, които, за щастие, човек според мен може да намери и публикувайки само в нета. Знам, че в нета се шири разбирането ... или необходимостта от одобрение от масата и от фалшивото усещане, че имаш много съмишленици, да не кажа приятели. Както са казали древните, този, който си мисли, че има много приятели, няма приятели. Но, да не задълбавам в тази насока, че ще взема да обидя някой без да искам.   Исках да кажа, че може да си най-известният писател на света и да си умреш сам, забравен и неразбран. Няма нужда да обяснявам в подробности тази истина, надявам се. В същото време, може да си тотално неизвестен тип, а да имаш до себе си малко, но прекрасни и верни сродни души – един партньор, един, двама приятели и децата, да речем и от това да си най-щастливият човек на света до последния си дъх. Всичко си е у нас. Всичко е в главите ни .... или аз бих казала в сърцата ни. :)   Разбира се, не съм много сигурна какво е да си професионален писател и има ли такива в България. В тези времена съм склонна да приема, че човек трябва да си има някаква друга професия и да пише само в свободното си време .... докато не стане супер известен и богат от това, а тая работа тук не виждам как може да стане. Затова може да е наистина жалко за талантливите хора, които си остават неизвестни, но .... във вълчи условия на живот трябва да си вълк и някак да оцеляваш в условията на „пазарна икономика” – това пък изобщо не знам какво е, ама съм чувала да говорят за него – и съответно да си имаш другата професия. А таланта ти е достатъчно да оценят един, двама ... най-грубо казано и .... достъпа до интернет позволява това май ... Така мисля аз и .... ще се учудя много, ако някой промени точно тези ми убеждения. :)))     P.S. за bbbb: Този пост не е писан за „избрани”, а за sowhat и още няколко четящи тук. :)

ако знаеш аз колко искам да стана известен :)) Не е като да нямам данни де. Просто не съм решил точно в каква област да стана феймъс.
Относно издаването на книгки. Приятеля на майка ми написа и издаде книга. Не ,за да стане известен. За себе си го направи. В смисъл просто си личи колко се кефи като си гледа книгата :)) Мисля ,че е продал не повече от 100тина екземпляра.
Де да знам, готино е да напишеш книга. За собствено удолетворение, не за да станеш известен :)
п.с.
Ти ако решиш да пишеш книга гледай да е под 1000 страници.

ето ,че все пак сме на едно мнение.
само ,че в моят пост не става дума за това топли ли славата / и колко /и мога ли да си купя хляб.
а затова ,че и куцо гърбаво и сакато ,днес се тупа по гърдите как списателствува.
разликите хартия -виртуално пространство ще анализираме друг път.
ма днес дори на известните и децата са им известни.
пример: за справка :Едвин Сугарев -Тея Едвинова Сугарева
Господ като е ръсил талант,та до десето коляно ...
и нека не се лъжем.
не е важно дали ще умреш сам или заобиколен от любимите си ,човек се ражда сам и умира сам.
не е важно дали ще си богат или беден.
гениалните обикновено мрат бедни като кучета ,за да могат после посредниците им да печелят от тях.
това ,което на мен не ми дава мира е ,че има толкова много безумно талантливи млади хора , за които никога няма да чуем.
за които никога няма да се говори.
защото ще лансират безумия като това :

ПОД РАЙСКАТА ГРАДИНА

Двете, баба с мама, чернобели като щъркели,
клечат между ребрата на коравото поле.
А отзад, покрай чертата, дето тоя ден се свършва,
минават крави като часове.

Селяните си намерили една пролука в празниците
и земята пълнят със кливил картоф.
В костите им вятърът си точи безобразно
тънката ножовка.

За баба ми парчето нива с посева е нещо,
голямо колкото живота.
А след живота долу тя пред Бога се зарече
в Райската градина да работи.

Навирил е уши един подмолен тъмен бурен -
с баба ми мълчат и под око се гледат.
После тя почива на голяма твърда буца
и си преброява редовете.

Хората приседнаха под тежестта на времето
и сенките на облаци полетата насякоха.
И виси отгоре Райската градина набраздена -
сеячите си чака.

Сибила Алексиева
-лауреат на престижния конкурс за единична творба - "Петко и Пенчо Славейкови" в Трявна

и това,тотално неизвестно ,прочетено само 1603 пъти ,от други тотално неизвестни немастити читатели ,немащи абсолютно нищо общо със СБП
L’amant



тесните,
отрупани със сергии и храна
улички
задушни от желанието
пулсиращо
в десетте сантиметра
между кожите ни

(сигурно всички
ГО подушват,
щом като толкова
услужливо
свеждат червените фенери
на погледите си
далече от очите ни)

този свят
трябва да има божество
похотливо и
пълно със нечестиви
помисли
щом слага бялата ми длан
в твоята
източно-жълта

опиумното наргиле
ме съблича от всички
спомени:
мога ли да съм повече от сега
когато съм изтрита от детето
а още никой не ме е
писал като жена?

пръстите ми
са най-чувствителния
фотографски апарат:
снемат безбройни снимки
на тялото ти
(очите ми ще заобичат
да ги прожектират
върху всеки следващ
(мъжки) екран)

разпъвам между нас
бялото чадърче на расата си
с едно (не)-автоматично движение
над което усърдно
ще работя
следващите
вече
женски години

това ли е да имаш повече разум
отколкото сърце, чайна таун?

Мира Стоименова - пореден не знаен участник.

ти си още малък и може би затова искаш да си известен .... но, дерзай, не ни гледай нас, застаряващите дами :))))
Не, шегувам се - няма нищо лошо да искаш да станеш известен и да станеш, това може да те удоволетвори ... за момента, а за после ще му мислиш. Признавам и, че може би няма нищо лошо да си издадеш и книга, аз сега се правя на интересна, защото си имам блога и май съм забравила каква радост ми доставиха първите постове и факта, че някой чете. :))))

... разбрах ти по-добре мисълта сега и признавам, че примера, който даваш е .... страшен!

... може да кажа и още нещо, ама малко по-късно като се наобядвам и си събера мислите - гладна не мога да мисля :)

стига бе! не съм малък :))) хахаха

Та, разбирам те, sowhat. За съжаление изглежда, че както явните политици са ни некадърни (не знам за всичките, но в управлението на нашата община, например, цари такова безумие, че .... ), така и явните творци са некадърни и лансират некадърни. Разликата може би е, че докато сивата политика/икономика управлява държавата/света и не желае известност по разбираеми причини, творческите натури в сянка може и да желаят да излязат по-наяве, ама не могат. От една страна, ако творците в сянка са като мен, както се аргументирах по-горе, не би им пукало колко известни са, но от друга .... гениалните поети/писатели се учат в училище и възпитават новите поколения. Но ти представяш ли си съвременен автор да влезе в учебниците? А книги на нови автори колко хора си купуват? Може би ако има справедливи конкурси и реклама, в най-идеалния случай, да, но тук идваме до държавата, в която живеем на Балканите, 17 г. след неуспешен социализъм – Абсурдистан е добре казано май. Не се ядосвай, миличка, гениите наистина може да умират от глад, та после да печелят посредниците (да не забравяме, че печелят все пак и читателите), но според някои теории напълно задоволения в материално и духовно (а това как ли става) отношение няма хъс да твори. Най-красивите мисли идвали след преживени страдания – ако не страда твореца ще ли твори? Така ми разправят на мен, де, но аз съм скептично настроена към тази идея ... чувствала съм се доста вдъхновена да пиша глупости в прекрасно приповдигнато настоение и усещане за радост от живота. Разбира се, може аз и затова да не съм гениален творец :)))) В крайна сметка, творчеството за мен е вътрешна необходимост и го правиш просто така, защото го можеш и искаш да го правиш – колко важно е наистина колко хора ще го прочетат и колко слава ще ти се падне. Да не говорим, че за мен то е и настройка на едни по-високи честоти, където идеите валят като дъжд и само трябва да си достатъчно отворен, за да ги уловиш. :) Ама този въпрос вече е от друго естество.

то има и едно нещо което се нарича сублимации и го пише в учебниците по психология .
ала не ми се задълбава .оооооооооооооооммммм
чакам си лятото :)
п.п.
помниш ли Синьо лято ?
нема как да не го помниш ,просто няма начин.
най любимата ми фраза за посредниците е от там -а тя е -Посредникът е лайно :)

ооооммммм
ей го лятото се задава ;0

... какво сме се разприказвали верно точно днес. И аз вчера се сетих за "Синьо лято" и за посредника. Всъщност често се сещам за посредника и неговото естество на екскремент /егати, тая дума я използвам за пръв път в живота си :))))/, защото работата ми е такава, че се оказвам в тази роля много по-често, отколкото би ми се искало. :)

ооооооммммммм :)))

И си мисля, че всяко творение поместено тук има по-голям шанс да бъде прочетено, отколкото в което и да е медийно издание, защото тук идват хора с насоченост и интереси в тази посока, а не всички от тях биха си купили точно определен вестник или списание, биха пуснали точно определената ТВ-програма в отредения за култура час. И хубавото му е, че четеш само това, което те докосва в моментното ти състояние и настроение.

Май и аз се увлякох, а днес е първия ден от лятото и дори започвам да чувам шепота на вълните и крясъка на чайките...
Отивам да цамбуркам в моретооо...

... ама май не го казах в прав текст :)))))
1600 прочитания са си 1600 прочитания, книгата може и толкова да не я прочетат. Остава въпроса с материалния израз на признание, но то пък в Бг все едно може да се живее от писане ... :)

мила сън, не може дасе живее от писане .
и днес още в СБП бесят и колят хрантутници от времето на светлият социализъм.
те с кво се издържаха?
да не продаваха банички ?
Христо Калчев / лека му пръст/ да не би да е копал царевица?
и как така в съседни страни /един Орхан Памук /
получават Нобелови награди ,а талантливи хора в Бг ,са тотално неизвестни и превиват гръб за единият хляб?

... тези неща далеч по-добре от мен. Щом казваш, че може, значи може ... поне теоретично. Но от теб научавам и какво става на практика .... :(

да прочета всичко написано дотук по темата!
Няма да повтарям вашите разсъждения и заключения, защото моите не са кой знае колко по-различни...

Все пак- вярвам, мисля... че има смисъл.

Поздрави, Съни, и на теб sowhat, esen, bbbbb...

P.S. Аз пък все още мисля да издам книга (поне една да има моя!), а що се отнася до известността (и нейната степен)- божа работа ми се струва това...

;)

Пожелавам ти да издадеш, тогава! :)))

Само за момент си помислете, какво би станало ако елитарното (истински елитарното) поеме кормилото на живота..Да не дава Господ подобна трагедия..света просто ще рухне..
Може да прозвучи странно но света е създаден съвършен и не се налага да бъде поправян..Зависи с какви очи се гледа тази невероятна хармония..Дали да не помислим с какви очи гледаме света?