Вчера ми бяха на гости един приятел и майка му. Той е една от най-атрактивните фигури тук и съответно на мотосъборите, на които обича да ходи, защото както е 1,83 (приблизително) метра висок, така е 183 (съвсем приблизително ... даже със сигурност преувеличавам малко) кг тежък. А тя е – 1, 60 м и сигурно тежи 45 кг (за височината не ме досрамя да я питам, но за килограмите ме досрамя, така че съвсем на око). Винаги съм се чудила от такава дребна жена как е могло такова голямо дете да излезе, но пък не познавам баща му, може той да е бил едър. Дебелият (това му е ника, ...т.е. прякорът) в момента е засилил ефекта на атрактивността си с дълга коса и ... доста дълга брада. Като го попитах защо я е пуснал тази брада, той отговори: „Да съм по-страшен!” За кой иска да е страшен не ми стана много ясно – за децата ли, за младите момичета ли ... или просто да си увеличава феновете – рокери. А има доста фенове – случвало се е да дойдат с кола да го вземат от друг град, за да го завлекат на трети на мотосъбор и после да си го приберат когато си пожелае. Той, както повечето пълни хора, е голям добряк и веселяк, разбира се, и хората го оценяват това.   Майка му, от своя страна, също ми се вижда много свястна и интелигентна жена, но докато я слушах вчера, разбрах какви са и проблемите. Единият, а може би основният от тях е, че не може да прощава. Тя ми го заяви в прав текст, но го видях и в другите и думи. Почти през цялата вечер ми разказва за роднините си, с които живеят в една къща-близнак и с които очевидно не се разбира. Кога и защо са престанали да се разбират не става ясно, но че в момента те са нещото, което трови най-много живота и е очебийно. Опитах се да и кажа, че човек трябва да забравя и тя се съгласи и се опита да ме убеди на думи, че всъщност изобщо не и пука за тях и са и безразлични едва ли не, но самият факт, че беше способна с часове да говори за това ясно показваше, че и пука, и то много.   Не знам защо човек може да смята едва ли не за достойнство способността си да не прощава, като непрошката са само едни вериги, които го връзват здраво за човека, на когото не е простил. Ако не си простил на някой, то твоите мисли се връщат неизбежно на него и по този начин непрекъснато хабиш ценна енергия, защото да не забравяме, че мисълта е енергия и вместо тя да бъде впрегната да извърши нещо полезно и красиво, се оказва затънала в безмислени омагьосани кръгове от миналото. Миналото също е нещо, което човек може да носи като раница с камъни на гърба си. Представяте ли си колко човек може да се придвижи към върха с раница пълна с камъни-минало, вериги на врата, на които влачи със себе си всички хора, на които не е простил и тук-там някой енергиен вампир, който му пие кръвта в реално време, защото и такива има, ама сега няма да отварям думи за тях? Според мен малко може да се придвижи, а за покоряване на върха и дума не може да става. Ако си накакъв мазохист, разбира се, и изпитваш удоволствие от това да ти е трудно, няма лошо ... мъчи си си се, но .... дали източниците ни на енергия са неизчерпаеми?   А ако се погледне въпроса от гледна точка на източните учения – непрошката е създаване на карма, която неизбежно ще те връща отново и отново тук, на Земята, докато не си научиш урока накрая и все пак не простиш и не се освободиш. Защото прошката си е освобождение .... героинята ми от пиесата дори има една такава реплика: „Прошката е най-сладкото отмъщение”. Предполагам, че това значи, че ако ти ми простиш, аз ще знам, че вече не заемам мислите ти и ще ме е още повече яд ..... Човекът извършил някакво съзнателно ... условно наречено „зло”, ще е много по-щастлив да продължава да тормози жертвата си денем и нощем в мислите и, отколкото да знае, че ги е напуснал.   Аз, за себе си, мога да кажа само, че далеч още преди да забода нос в дебели книги по източни и западни учения и езотерика умеех като си легна в леглото вечер да преживявам отново и отново ситуацията и човека, който ми е причинил болка и по този начин успявах накрая да намаля от силата и и на някакъв етап да се освободя. Като четох после Кастанеда си познах този навик описан от него като „опис”. По-късно, когато пък успях да простя на баща ми за това, че пие, усетих, че наистина нещо като вериги се свличат от гърба ми. Защото човек далеч по-трудно прощава на най-близките си всъщност и на себе си. В тези случаи обаче, след прошката остава само любовта. А като казвам любовта, се сещам за следващото по трудност упраженение, след прошката (а може би и свързано с нея) – това да се научиш да обичаш себе си. Но, много дълъг стана поста и много философски го дадох, така че няма да се задълбавам и на тая тема.   Ще споделя само още едни откачени мисли дето ми се въртяха тая сутрин в леглото, ... т. е. в главата, докато тя се въртеше в леглото. Мислех си за времето ... или по-точно за това, че няма време. Мислех си, че всъщност това, което ни се случва не само не е в линейно време, в което има минало и бъдеще, а всъщност то е само в съзнанията ни и всичкото минало и бъдеще съществуват едновременно ... може би точно в този един, единствен момент – Вечното сега. Което пък, от своя страна ме наведе и на мисълта, че по този начин дори няма прераждания в смисъла, в който повечето хора си го представят, ами всъщност ние живеем всичките си животи пак във Вечното сега, само на някакви други нива на съзнанието си, да речем. Ако това е така, може би съзнанията ни са вкопани в Матрицата .... или в мъглата на илюзиите – Майа, както и казват индийците, докато след като си научим уроците сами (+ малка помощ отгоре) не се освободим /спомнете си филма/, извърляйки всички камъни от раницата, вериги и т.н. Не съм сигурна какво става, след като се освободим, но ми се струва, че в този случай, всеки от нас може да започне да прави в матрицата всичко, каквото си пожелае и не знам дали накрая няма да може и да прекроява матрицата по своите желания точно, както Нео го правеше.

Остава да разберем само дали основният ключ, всичко това да стане не е Любовта. Защото само Любовта може да ни излекува накрая от Егото, което пък е основната ни връзка с Матрицата :)  

Love,love,,love.....
All You Need Is Love.
T.

Много е интересно всичко това...
Великодушието, прошката като част от него е присъщо на силните хора...
Радвам се, че имам още един съмишленик на тема Пирин.Прочетох и двата ти постинга.

Благодаря ви!

Хубаво е да можеш да прощаваш.Но понякога е толкова трудно.Аз все още се уча да бъда по-добър човек.
Поздрави за хубавия постинг!

...кой съм аз, че да решавам кога, кой, как е сторил грешка, че да раздавам и прошки...
И грешката и прошката са атрибути на Егото, а то се храни с Минало ... Изхвърлям Миналото всяка нощ. Така се раждам всеки ден наново и няма на кого и какво да прощавам...

И прошката е само една дума всъщност, по-горе съм споменала и думата "да забравяш" .... или както казваш ти - "да изхвърляш" миналото ... това е номера.