Преди седмица се запознах с един индиец. Съвсем по служебному, но за щастие превеждах на малкия шеф. Това ще рече, че се чувствах свободна да говоря на странични теми по време на обяда. Възползвах се веднага от тази възможност – сигурна съм, че не се случи случайно, а и от друга страна, неписан закон във фирмата гласи „Да не се пропускат шансовете”. Е, този израз от служебния фолклор има съвсем конкретен неособено-приличен смисъл и в общия случай важи за командировките, но става и за други неща.
 
Първото нещо, което ми каза като се запознахме и чу името ми всъщност беше, че в някой предишен живот съм живяла в Индия. Тъй като позволявам у мен да живеят и един скептик и един вярващ, скептика се усмихна твърде подозрително, а вярващия си каза: „Да. Защо пък да не е вярно?” А той още не беше чул за интересите ми към тази страна и ученията/религиите, които се ширят там. 

Като започнахме да обядваме, ми се искаше преди всичко да го разпитам за разбиранията му по някои духовни въпроси, но за да не атакувам фронтално и за да предизвикам доверието му започнах с твърдението, че един от най-любимите ми поети за всички времена е индиец. Любопитството му веднага беше възбудено и като казах, че става въпрос за Рабиндранат Тагор, го усетих колко доволен остана. /Ха, да не говорим колко сигурно му се е потвърдило подозрението, че съм живяла в Индия преди! :)))/От литературата плавно направих преход и към религията им и разбиранията му за света и проведохме един наистина много интересен разговор. За да не го предавам целия ще кажа само за някои от нещата, които ме впечатлиха. 

Според него трябвало на всяка цена да посетя Делхи, за да видя как хора от най-различни националности и вероизповедания съжителстват мирно – това била една от отличителните черти на града. После го попитах за бума на духовните учения на запад през последните години и съответния бум от западняци търсещи просветление на изток. Той потвърди моето мнение, че да пропътуваш хиляди километри, за да търсиш гуру, който от горе на всичко може да поиска от теб да му дариш всичките си материални ценности е доста голяма глупост – дори нарече тези хора с един много точен израз „escapers” – бягащи от действителността.  Според него, човек трябва да прави това, което трябва да прави, т.е. да изпълнява дълга си и това е всичко. Съгласи се с мен и, че духовното развитие е нравствено развитие и никакви практики не помагат, ако не ставаш все по-добър и по-добър човек. Призна ми, че и той самият не медитирал особено често, но и медитацията не била точно това, което си представяли повечето хора ... Най-общо казано – нещо като дзен будистите …. или беше някой, който прилича на дзен-будист: „Като ти се яде - яж, като ти се медитира – медитирай. Най-важното е да не се колебаеш.” 

Ако трябва да бъда честна, имах вътре в себе си някои възражения за твърде праволинейните му разбирания по отношение на дълга на човека, но не исках да влизам в спорове. Той толкова много ми се зарадва като му казах, че съм чела Бхагаватгита, че ми извади от сакото си едно джобно издание на „Гита”, както сам я нарече, на хинди и като ми го показа обеща да ми изпрати същото на английски. Първоначално искаше да ми изпрати нещо на Тагор, но аз му се похвалих, че и преди него съм срещала индийци и чрез един от тях съм успяла да се снабдя с цели три стихосбирки на Тагор на английски, едната от които е „Гитанджали”. /Ей, голям кеф е да можеш да се изфукаш. :)/

Дадох му e-mail адреса си и днес имам вече второ писмо от него, в което се казва следното: „Твоят интерес по такива въпроси и знанията ти ме изненадаха приятно. Те показват само, че независимо от коя страна сме, каква религия или на каква област принадлежим, нашите умове по един и същи начин търсят мир, просветление и свобода от световните конфликти.” Е, много му се зарадвах! Замислих се пак за евентуалния си предишен живот в Индия и се сетих за още един човек, който познавах и беше почти индиец - всъщност произхода му беше доста омешан между индийски баща, майка французойка, баба англичанка и другата ... вече не помня от къде. Този човек беше единственият от всички, с които контактувах за 3 седмици командировка в Лондон, с който станахме приятели и после дълго време си писахме. И аз не знам как стана – и той ме хареса, и аз го харесах и независимо от голямата разлика във възрастта ни – около 20 години, имаше много неща, за които ни беше приятно да си говорим. Даже не засягахме особено духовни теми, а просто човешки такива ... Абе сигурно не е случайно, че срещнах толкова индийци (е, не повече от 3-ма, 4-ма, но за България и това си е много) през живота си ... като и англичани, де ... 

Остава да ида да видя и Индия някой ден. :)   Ето снимка на „Входа” и :)

  http://www.trekearth.com/gallery/Asia/India/photo40456.htm  

те индийците като китайците, към 1.3 милиарда...и други ще срещаш...ама не им се връзвай за прераждането;)

... у теб май само един скептик живее. Не му се давай, няма живот без вяра :)))))))

То никой човек не е случаен в живота ни, та камо ли 3-4 индийци в България! :)
Усмивк за теб! :)

Няма нищо случайно. :)

те е свалял :)) което не е чак толкова лошо :)
кама сутра ,ала бала :Ppp

Говорихме си за духовно развитие, но ти едва ли се интересуваш от такива неща, така че, защо не смениш канала отново? :)

:(

никога не може да знаеш какво се върти в ума на един мъж говорещ с жена :)))
sorry sorry
сменям канала :)))

... какво се въри в ума на един мъж, говорещ с жена, защото то хич не е трудно да се досетиш. Мъжете са просто устроени същества в общият случай, в което, разбира се, няма нищо лошо, аз лично ги предпочитам пред жените :)))))

чудно е какво му дава правото да претендира, че си живяла в неговата страна в предишен живот !?

на мен ми се е случвало етнически арменец идващ от армения да се кълне, че виждал у мен арменска кръв - ха-ха-ха.

едва не му отговорих , че по-скоро баба му е била на море в България и за това така му се струва.

и гърци са ми разказвали, че задължително съм бил и грък преди ха-ха-ха

което не ме ласкае особено, но нека си фантазират.