***   Във всичко искам да прозра до същината. И труд, и път да разбера, и смут в душата.   Да вникна в миналите дни с причини, с цели, до корена, до дълбини и до предели.   Да хващам нишката пред мен в съдби, събития, да мисля, чувствам окрилен с любов, с открития.   О, само ако можех аз, и то отчасти, в октави бих възпял и страст, и всички страсти.   И беззакония, и грях, и нежелани злини, преследвания, страх и лакти, длани.   Закон извел бих за страстта и отначало дарявал бих я до смъртта с инициали.   Садил бих стихове край мен. Цъфтели биха липи сред парка подреден в редица тиха.   Щях дъх на рози и на дъжд в стиха да туря, лъки, ливади и камъш, и гръм на буря.   Успя тъй някога Шопен да стори чудо, села, нивя, простор зелен побрал в етюди.   На сбъднатите тържества игра и мъка. Натегнатата тетива – докрай! – на лъка.
 
Борис Пастернак   Превод: Кирил Кадийски

       







 
http://darvete.2s.ru/  

Знанието ни прави по -силни, не винаги обаче по-щастливи .... хубави стихове

Така е, Бамбола, но като ни тегли отвътре натам ... :)