Не, че поначало някога съм била склонна да си мисля лоши неща за хората, но се е случвало преди много силно да се ядосам на някой и да му пожелая нещо не особено приятно. С годините се убедих, че каквото съм пожелала или дори само съм си помислила за някой в състояние на силен афект, го е застигало. Може да звучи ужасно, но това е положението. Не ми се навлиза сега в дебрите на окултните науки, за да търся обяснения за подобен ефект, затова ще кажа с думи прости какво си мисля и ще дам един пример. 

Мисля си, че най-общо казано, че Бог обича хората с чисти сърца и се грижи добре за тях. Погледнато така може да се каже, че Бог наказва зложелателите им, а погледнато от енергийна гледна точка – хората с чиста и силна енергия изиграват ролята на огледало (или бумеранг) за лошата енергия на другите, /която не е по-силна от тяхната, разбира се/, и лошото се връща към източника си. Народа го е казал така: „Който копае гроб другиму, сам пада в него”.

Ето и примера. Няколко години работих с един англичанин, който много беше започнал да ми лази по нервите. Сдържах се и се държах максимално любезно, но той беше патологичен лъжец и изпечен мръсник и ми беше много трудно на моменти. Един ден чашата обаче преля, защото ходихме на нещо като одит в някаква фирма и той цял ден се държа ужасно с мен. Задаваше ми кофти въпроси, присмиваше се на моменти, и то за неща, с които нямам нищо общо и изобщо цял ден се държа грубо. В края на деня вече бях цялата на нокти и много трудно се сдръжах да не му тегля една. Преодолях накрая това чувство и само си пожелах вятъра да го отвее някъде далеч от нашата фирма. Каква беше изненадата ми на другия ден, когато той не се появи и сега не помня веднага ли или след няколко дни ми се обади и ми обясни какво се е случило: Като се прибрал погледал малко телевизия и тръгнал към кухнята да си взима нещо за пиене (той не каза, но аз предположих, че преди това поне 2, 3 ракии е обърнал) и се спънал от някакъв кабел, проснал се на плочките, очилата му се счупили и стъклата се забили на няколко места по челото, носа и клепачите, цяло щастие било, че не се забили в самите очи. Като ми го каза това, лошо ми стана. Върнах се назад и се опитах да си спомня дали в гнева си не съм си пожелала в действителност да му се случи нещо лошо. Не, нямаше нищо такова и все пак в деня, в който се върна на работа ми заяви, че съм вещица ... полунашега, полунасериозно. Не знам защо сам беше решил, че това му се е случило заради мен (може би е бил гузен), но и аз не отрекох упорито. Сама бях убедена, че се е случило заради мен, независимо, че не съм го пожелала. Желанието ми да се махне изобщо от нашата фирма обаче, също се изпълни на един по-късен етап. Тогава даже виках на помощ един друг човек, който също не го искаше тук и го убедих да си пожелаем двамата силно онзи да изчезне. Изчезна поетапно – първо си го прибраха в Англия, после го уволниха, защото беше наистина голям мръсник и те се усетиха накрая.   От този случай взех много да внимавам какво мисля, не смея да си пожелавам дори хубави неща, защото ако все пак се намесвам в естествения ход на събитията по някакъв начин, не съм сигурна какви ще са последствията – не ми стигат познанията за това. Затова човек е добре да изпитва само любов – мисля, че само тя не би навредила по никакъв начин.   Това е, което исках да кажа - не си мисля нищо лошо за никой в реалния свят и за никой във виртуалния такъв ... понякога изпитвам само дълбоко съжаление или в най-лошия случай безразличие, но това не значи, че на някой, който си помисли нещо лошо за мен няма да му се случи нещо. :)   Предупредих, така че мойта съвест сега си е съвсем чиста! :)

Много добре казано :)
Особено ми допадна изводът, до който си достигнала, че дори и хубаво не смееш вече да пожелаеш. Аз не казвам, че не се изкушавам да не пожелавам добро според моите представи, но знам, че може в крайна сметка да бъде чисто човешко вмешателство в други планове.

Човек може да се въздържи да си "пожелае" нещо хубаво, но трудно се въздържа дори да не "помисли" нещо хубаво. Но аз за себе си още не съм разбрала дали трябва да практикуваме "немислене" или напротив, точно с мислене трябва да подпомагаме Твореца за създаването на света около нас. :)))

както си говориш с някой , не да му го пожалаеш ,но просто както си говорите ..да видиш какво ще му се случи..и то лошо нещо..? Защото ..аз съм виждала и понякога пак виждам ..и е много гадно - хем се чувствам виновна ,че ми минава през главата подобно нещо , хем ако кажа на човека ще ме помисли за луда , хем пък като си мълча по никакъв начин не мога да помогна да се избегне..:/...
буболече

каквото пожелаваш на другите, това застига и теб, рано или късно. внимаваий все пак, колкото и да ти се струва, че другият може и да си е заслужавал съдбата.

Има кой да съди! Имала съм подобен опит! Злото само постига злия...така да се каже...

луда работа...
в последно време и аз се замислям за силата на мисълта...., има нещо ей...
Ама то що ще е месене в естествения ход на нещата, щом...става, следователно е част от естествените неща!

:):):):)

а именно, че в природата има относително равновесие.И ако ни се случват неприятности , то те са в същата премерена доза, каквато сме причинявали такива.И да не се заблуждава някой или да се изкарва ангел небесен, че е безгрешен.Всички грешим и после си плащаме.

Идва ти отвътре. Добротата. А мислите и чувствата ни... те са като бумеранг и се връщат с тройна сила върху ни... И аз внимавам много. Усмивка. Ослънчена.

Съни - всичко ни се връща!Тук имеше една Дама от която научих толкова много на тази тема!Сега ми липсва,защото вече не пише тук!И там, един наруши равновесието във Вселенските закони.Дори и да му се върни,губим всички ние,които четем и се опитвоме да бъде добронамерени към света и хорота в него.
И аз съм убедена,че всичко се връща.
И все пак питам :
Защо Създателя позволява да ни вредат,когато нямаме вина?!
Защо после трябва да му се върне на зложелателя?!
Не е ле по-добре просто да няма лошотия?!....
Или много питам?!?!:):):):)

Живеем в дуален свят засега, mmmmmmmmm. В него винаги ще има и бяло и черно и добро и лошо ... най-много да успеем да балансираме успешно по средата.

това е проблема!!

Поздравявам те за начина ти на разсъждение!В последно време все по рядко се замисляме върху наистина ценните неща в живота.Ти си достигнала един доста висок етап от развитието си,който те води в правилна посока.